Varg Vikernes отдавна е доказал (и то по възможно най-недвусмислен начин), че не му пука от нищо, камо ли от очакванията и нагласите на почитателите му. В този ред на мисли, миналогодишното му решение за втори път да напусне ареала на традиционния блек метъл, за да се потопи в дебрите на синтезирания звук, не бе особена изненада. Дванадесетият дългосвирещ труд на култовия норвежец продължава ембиънт наклонностите му по колкото очакван, толкова и противоречив начин.

“The Ways of Yore” наследява насоката на сполучливия “Sôl austan, Mâni vestan” дотолкова, че да може да се нарече негов стилов приемник, но не го повтаря дословно. Тягостната атмосфера тук е изместена от серия мистично-замечтани внушения, а засиленото неофолк начало е в постоянен конфликт с преобладаващите електронни мотиви. Записът бележи и завръщане на вокалите, които, макар и епизодични, варират между чисти протяжни напеви, тайнствен наратив и ритуалистични мантри, но никога не навлизат в по-екстремна изразителност. Подчертано съзерцателни, композициите стъпват върху една умишлено търсена монотонност и напредват бавно, препращайки слушателя към далечното викингско минало, с което Vikernes толкова се гордее. При все наглед безупречната формула обаче, нещо липсва, за да е пълноценно спускането в дълбините на този фантастичен свят – дали оскъдния подбор на изразни средства, отсъствието на автентични фолклорни инструменти или недостатъчната хомогенност…

Че този Burzum не е за редовия метъл фен, е извън всякакво съмнение; всъщност е трудно да бъде поставен в каквато и да е конкретна жанрова категория. Макар и съвсем нелишен от своето обаяние и артистични достойнства, “The Ways of Yore” разпилява голяма част от въздействието си, лутайки се в стремеж да бъде няколко принципно различни неща едновременно. В резултат на това “Sôl austan…” остава по-концентрираният и стойностен електронен албум, а ако пък целта на Varg е била да влезе в саундтрака на третия сезон на “Викинги”, Wardruna със сигурност са го изпреварили.