Няма как да се отрече, че Children Of Bodom създадоха нещо качествено ново в метъл жанра през последните десетина години – постижение, с което едва няколко други банди могат да се похвалят. След три брилянтни неокласически албума, идеално балансиращи на границата между пауър и дет метъла, виртуозната петорка реши да забие в дебрите на техничарското пост-Carcass звучене.
Въпреки всички приказки на Alexi Laiho за това, че петата творба на шайката му няма да звучи като продължение на “Hate Crew Deathroll”, нещата не стоят точно по този начин. “Are You Dead Yet?”, подобно на предшественика си, е чистокръвен детаджийски запис и покрай това се явява най-тежката и агресивна тава на групата до момента. За добро или за лошо, прави впечатление неприкритият стремеж да се скъса окончателно със стария стил за сметка на новия, по-екстремен и актуален такъв. Китарите са настроени още по-ниско, а темпото е укротено - няма ги главоломното препускане и скорострелните дуели между Laiho и Wirman. Рядко се натъкваме и на вплетените под вокалите инструментални хармонии, които до неотдавна бяха запазена марка на Children Of Bodom. Чувствително е намалено количеството (за щастие – не и качеството) на солата, което е жалко, след като всички знаем що за музиканти има на китарите и клавира. Разнообразната и мачкащо тежка рифовка донякъде компенсира отсъствието на споменатите елементи, а мелодичността също не е изгубена. Отначало решението на момчетата за пръв път да наблегнат на насечени ритми стряска, но то е добре издържано от композиционна гледна точка. На синтезатора на Janne е отредена ролята да присъства непрекъснато във фона на песните, от което звукът печели немалко допълнителна плътност. Ритъм секцията в лицето на Henkka и Jaska, при все че не изпъква с нечувано майсторски изпълнения, е за пореден път безупречна, а и в микса е застъпена по-осезателно. Не на последно място, пеенето (да, пеене, а не просто бясно врещене) на Alexi е доусъвършенствано и това най-силно личи в някои от припевите.
“Living Dead Beat” поставя удачно начало на албума, представлявайки своеобразен преход между звученето на “Hate Crew Deathroll” и това, което предстои. Заглавната бичкия, чиито оригинални рифове подчертават вокалните изстъпления, някак неусетно прелива в трашърски мощната “If You Want Peace... Prepare For War”, която се отличава с яростни до хаотичност китарни партии. “Punch Me, I Bleed” е най-бавната, но и може би най-атмосферичната и запомняща се песен в записа, като навява известни асоциации с “Angels Don’t Kill”. “In Your Face” е като че ли единственото по-праволинейно парче тук, което логично е избрано за сингъл – агресия в изобилие, гневен текст, запомнящ се припев... Модерно звучащата “Next In Line” предлага интересни смени в темпото, докато в маниашката резачка “Bastards Of Bodom” откриваме доста препратки към периода 1998-2000. “Trashed, Lost & Strungout” ни е позната от едноименното миналогодишно EP, а финалът с кратката, но енергична и многообразна “We're Not Gonna Fall” идва точно навреме.
Отново можем с облекчение да отдъхнем, защото и този път “децата” не са влезли в калъпа на клиширания скандинавски мелодет. Едно е очевидно – бандата не се страхува да експериментира и е вложила много идеи в създаването на този опус. “Are You Dead Yet?” ще разочарова някои и ще зарадва други, но независимо от това, той е едно смислено попълнение в дискографията на Children Of Bodom.
