"Хееей, хайде да комбинираме прогресив метъл с викингски пейгън и всичко това да е на, хм… шведски естествено!" е реплика, с която се будят малко музиканти.

Поне такова впечатление може да ни остави съвременната метъл сцена, погледната от средностатистическия европеец (бил той и мил балканец). Причини за отбягване на такива комбинации има много, основната може би е, че всичко това става дълго. Тук класическите прогресари биха попитали как така дълго и сигурно биха помрънкали за липсата на още няколко сола, а верните езичници биха наблегнали на спора как тъй ще украсяваме пейгъна повече, та той си е достатъчно богат на мотиви и хармонии. Всичко това е една абстрактна идея, която може да бъде намерена в новия албум на (хм) шведите Vintersorg, замесена с още доста.

“Naturbål” e едно многолико произведение, което може да предложи огромно разнообразие от мелодии и мотиви, но уви, пропуска крайната си спирка. Албумът е изпълнен с изключително хубави моменти, енергичен е и може да бъде доста зареждащ, представен на точния момент и място. В малко объркан такъв обаче позволява на слушателя да се загуби, чудейки се да не би случайно касетофонът да е захапал лентата на касетката. Този хаос може би е и основният проблем на произведението, или просто някои хора не са свикнали да слушат микс от Dimmu Borgir, Dream Theater и Otyg. 

Облаците на небето се поразотиват към средата на записа, където се избистрят няколко доста фолк парчета, звучащи с нотка на епичност, като особено впечатление прави “Lågornas rov”, която неслучайно е и първият сингъл към “Naturbål”. Всичко продължава със спор между красиви женски вокали и китарни сола, минавайки през доста бойната “Elddraken”, в която инструментите се превръщат в оръжие и боен вик, какъвто рядко намираме в класическите пейгън сцени. Краят на “Naturbål” продължава енергията на целия албум, затихвайки нежно, преди да нададе последния си вик.

Vintersorg ни представят една отново разнообразна композиция, която макар и да дава възможност на почти всеки слушател да намери нещичко за себе си в нея, я превръща в доста трудна за цялостно възприемане. Дълбочината на албума го прави нереалистично сложен за фена, свикнал на малко по-изчистени жанрови характеристики. За почитателите на такива комбинации обаче това е едно енергично творение, изпълнено с много жажда за живот, в което класическите викингски въпроси се сблъскват с модерното желание на музиканта да се развива и преоткрива.