Колкото и да е учудващо това предвид музикално-културната концентрация и историческата натовареност на Италия, симфоничният метъл като самостоятелен жанр все още не е особено развит там, в сравнение с една Холандия или скандинавските страни. Скорошната поява на млади състави като Teodasia, Last Will и Kalidia обаче е радващ знак за пробуждане на сцената и макар да е рано да се говори за скъсяване на преднината до утвърдените хегемони, началото поне е поставено.
При все някои сходства по подразбиране, Kalidia бягат от модерните търсения на именитите си сънародници Lacuna Coil, като стилът им по-скоро е разположен някъде между замечтаната меланхолия на Apparition, динамиката на Eyes of Eden и хитово-ориентирано музициране на Krypteria. Без да изкачва някакъв връх на оригиналността в първата си творба, квинтетът демонстрира ясна визия и солиден творчески потенциал, а някои по-несигурни моменти лесно могат да бъдат оправдани.
“Lies' Device” далеч не е някаква мащабна конструкция, трупаща пластове от композиционно разточителство върху (излишно) пищни инструментални украшения. Напротив, записът е сравнително прибран и минималистичен, като набляга на простота и непринуденост на изказа, но най-вече на богатство от хващащи мелодии, които остават за дълго със слушателя. В сърцевината на песните е заложено компетентно изградено съчетание между доминиращо симфонично начало, пауър метъл ритмика, ефирни готик клавири и лека фолк декорация. Италианците са съумели да обединят вдъхновенията си в едно до голяма степен хомогенно звучене, но нужното разнообразие откриваме в контраста между жизнеутвърждаващия химн “Hiding from the Sun”, ориенталските мотиви в “Reign of Kalidia”, наивната епичност на “Winged Lords” и почти призрачното внушение на “Dollhouse” и “Shadow Will Be Gone”. Задължителните фентъзи текстове не крият сложна метафоричност, а допълват емоционалния характер на албума, изпълнени от спокойния и топъл глас на Nicoletta Rosellini.
Непретенциозните неща често крият изненадваща красота и един толкова обещаващ дебют доказва за пореден път, че не е нужно дадено изкуство да те затрупва под тонове артистична експресия, за да впечатлява. Пред Kalidia несъмнено има сериозно поле за развитие и си струва да следим посоката, в която въображението им ще ги поведе от тук.
