HammerFall са най-класически звучащата от всички млади банди в мелодичната метъл сцена. Съчетаващи пауър моменти с влияния от старите величия като Iron Maiden и Accept, те съумяха да изковат собствено звучене, което им спечели статута на лидери на една непрекъснато разрастваща се сцена. В “Chapter V: Unbent, Unbowed, Unbroken” стилът им остава непроменен и лесно разпознаваем, но същевременно е значително обогатен и усъвършенстван, раздвижен от малко на брой, но силни нови хрумвания. Тук са характерните праволинейни рифове на Oscar Dronjak, подплатени от безупречната ритъм секция, която формират Magnus Rosen и Anders Johansson. Stefan Elmgren се отчита с нова серия от превъзходни мелодични сола, отличаващи се с чудесна техника, но никога не излизащи извън рамката на приетото дотам, че да обсебят дадена песен. Най-силното звено са вокалите на Joacim Cans, който тук доразвива възможностите, за които загатна в соловия си дебют “Beyond The Gates”.

Ключовата дума е “еволюция” - записът е доминиран от един очевиден стремеж към по-зряло звучене, от едно чувствително, умишлено търсено втежняване. “Secrets” ни посреща с фантастичен риф в духа на Judas Priest, който открива пътя към едно от най-епичните парчета, създавани някога от HammerFall. Припевът грабва моментално, а смяната на темпото преди солото е интересно хрумване. “Blood Bound”, избрана неслучайно за сингъл, е определено най-запомнящата се песен тук – композиция, която не омръзва и след сто слушания, благодарение на експлозивната си енергия и на майсторското съчетание на всички силни страни от изказа на групата. Следва едно от по-бързите парчета в тавата – “Fury Of The Wild”, в което веднага се набиват на уши някои нови похвати в пеенето на Cans. “Hammer of Justice” отново ни връща към средното темпо, в което HammerFall се чувстват най-уютно, предлагайки невероятни китарни и вокални хармонии. “Never Ever” е баладата на “Chapter V” – една малка блестяща перла от тези, на които гласът на Joacim придава неповторима емоционалност и красота. Тук тъгата е преобладаващото чувство, но тя по такъв начин е претворена в музика, че можем единствено да се възхитим на резултата. Разчупената “Born To Rule” разполага с един от най-пленителните носещи рифове в албума, а “The Templar Flame” надъхва с приканващ към куфеене инструментал и маниашки хоров припев. “Imperial” е първият изцяло акустичен инструментал, който бандата прави – макар семпъл на идейно ниво, той носи не по-слабо внушение от резачки като “Raise The Hammer” и “In Memoriam”. В “Take The Black” има нещо от настроението и мелодиката на “Renegade”, съчетани с много мощ на изпълнението. “Knights Of The 21st Century” безспорно е гвоздеят на албума. Тук Oscar демонстрира неподозирани качества на песнописец, преплитайки бавни лирични пасажи с тържествени метални постройки и скоростни участъци. Сериозното участие на Cronos от “бащите” Venom тук би могло да подразни традиционалистите сред феновете на HammerFall, но без него “Knights…” не би звучала по този начин и атмосферата й не би била същата.

Всяко от парчетата има свой характер и специфика, макар в рамките на споменатия вече стил. След албум като този, обвиненията към Joacim за това, че е еднотипен вокал или към групата в репетитивност вече звучат не само неправдоподобно, но и откровено смешно. Не съм очаквал, че ще го заявя за запис на HammerFall, но “Chapter V” наистина не се възприема от едно-две слушания. Шведите са създали най-разнообразното си и смело творение, което ако не на техническо, то поне на композиционно ниво надминава всичко, направено от тях до момента.