Спецовете по техничност и мелодия Wretched са млади, надъхани, талантливи и американци. Считана за техничен деткор, музиката им по-скоро е мозайка от най-интересното, случило се в екстремните жанрове през последното десетилетие. Още в дебюта “The Exodus of Autonomy” (2009) и “Beyond the Gate” (2010), американците със завидна лекота изчерпаха всичко, появило се между Atheist и The Faceless, след което се отдадоха на виртуозност и експериментиране в излезлия през 2012-a “Son of Perdition”. Черна несправедливост е, че лазерно-прецизния им модерен метъл все още не е успял да им донесе славата на All Shall Perish, Revocation, Sylosis, или The Black Dahlia Murder. Но след като всички нужни заслуги са налице, считаме, че признаването им е въпрос на време и постоянство, изразено в още албуми като “Cannibal”.
След като предишния път отидоха твърде далеч и предложиха прекалено много от таланта си наведнъж в трудни за проследяване песни, Wretched се завръщат на безопасна територия с нови сили. “Cannibal” звучи като пряк наследник на “Beyond the Gate”, зад който обаче стоят четири години развитие. Това е бил най-добрият възможен ход за групата, защото резултатът несъмнено е най-силният й албум досега. Постигнали великолепна форма още в дебюта си, Wretched не откриват нови хоризонти за музиката си, но отбелязват огромен напредък. Песните им са още по-всепомитащи, но и по-съсредоточени. А сред експлозивните барабани и вихрушките от ноти някак си се е намерило място за още повече мелодии. Изумително е, но Wretched внедряват мелодичност в най-неочаквани моменти и често позволяват на невероятните сола изцяло да поемат функциите на рифовата канонада. Групата просто издига стандартите за смесване на бруталност с мелодия до нови висоти.
За добро или за лошо, Wretched почти напълно са приключили с деткора. Но и без това амбициозните им аранжименти са твърде комплексни за агитките на Oceano и Suicide Silence, които харесват нещата прости и директни. Вместо това “Cannibal” е от същата класа, на която се насладихме в “A Perfect Absolution” (2012) на френските техничари Gorod. Дори би могло да се каже, че Wretched неволно са записали духовния му наследник. Албумите си приличат по механичното звучене, почитта към късния Atheist и многото мелодия, дългите инструментални секции и грамадната амбиция. Разбира се, американците имат своя индивидуалност, която не можете да сбъркате. Както казахме по-горе, Wretched постигат нов стандарт. И ако считате дет метъла за интелигентна музика, не пропускайте “Cannibal”.
