След като успешно си поигра на рицари и магьосници с Gloryhammer и помежду другото разкри неподозирани композиторски заложби, Christofer Bowes се завръща с титулярната си шайка от фолк/пауър обесници за четвърти набег над общоприетите ценности и приличие. Има нещо успокояващо в констатацията, че и след три години в Alestorm всичко си е постарому - без да се повтаря дословно, престъпният квинтет упорито залага на същите качества, които направиха музиката му любим съпровод за всяка порядъчна пиянска вечер.
Шотландските пирати не взимат пленници и сега, прекарвайки нещастните си противници под кила и право в сандъка на Дейви Джоунс. Онези, които търсят в метъла сериозни теми и дълбоки внушения, могат спокойно да се върнат на новия Cynic, вместо да се мъчат с непретенциозния и често просташки хумор на Alestorm. “Sunset on the Golden Age” е поредното доказателство, че една банда не се нуждае от особен интелектуален товар, за да може да забавлява искрено – от веселите акордеонни мелодии, които лесно си припяваш или подсвиркваш, до новата серия от вдъхновени излияния на капитан Bowes, чиято липса на гласови данни е толкова фрапантна, че моментално го прави симпатичен.
След леко стъписващото начало, поставено от мощната тресня “Walk the Plank”, нещата бързо си идват на мястото с грабващия алкохолен химн “Drink”, който наред с всичко друго представлява и комично лирическо обобщение на досегашните приключения на състава. Тенденцията за втвърдяване на звука продължава със засилен акцент върху рифовата основа на “Mead from Hell” и “Surf Squid Warfare”, но навреме е уравновесена от традиционната фраза в “Magnetic North” и “Quest for Ships”. Наред с директните танцувални мотиви, доминиращи записа, групата за първи път си позволява и по-амбициозно музициране в епични композиции като “1741 (The Battle of Cartagena)” и десетминутната заглавна пиеса - намек за умения, които тепърва предстои да видим напълно разгърнати.
В една епоха, белязана от произволно и често самоцелно преплитане между метъл жанровете, прави чест на Alestorm, че знаят кои са силните им черти и не се опитват да се представят за нещо, което не са. Без да блести с многообразие и сложност, “Sunset on the Golden Age” е най-сполучливото усилие на петимата до момента и категорична победа над скуката. Петдесет минути чисто развлечение!
