Име като Goatwhore сигурно ви звучи твърде дебилно, за да принадлежи на група с по-големи амбиции в живота от това да оглави чешкия грайнд фестивал-карнавал “Obscene Extreme”. Но помислете пак - Goatwhore произлизат от Ню Орлиънс, дома на джаза и шизо-гениалните проекти на Phil fuckin’ Anselmo. Там те свирят вече 14 години. Единственото заключение, където определено сте прави, е, че на група, кръстена на производното от козел и лека жена (доста кошмарна картинка, ако си я представите), сигурно не й пука много за това как звучи и какво си мислите за нея. И тъкмо на непукисткото, пънкарско отношение към прищевките на музикалната индустрия дължим толкова автентичното звучене на “почернения” им дет метъл. Насилственото сблъскване на блек метъл рифове и настроение с чупещи врата дет метъл ритми е висш пилотаж в екстремността и територия, към която малко съвременни банди посягат. Но тези момчета са от Ню Орлиънс, а там просто има нещо във водата, което превръща и най-хрисимата банда във вестители на Сатаната.

Шестият албум на Goatwhore е голямо постижение в своя жанр. Ако сте достатъчно големи ценители, много е вероятно да не му намерите слабо място. По-нагоре говорихме за автентичност, и ето какво ще чуете - един перфектен запис на група, забиваща музиката си с всички сили. Толкова плътен и същевременно натурален звук на барабаните в екстремен метъл албум не се е дочувал от “Litany” на Vader насам. Останалите инструменти са на същата висота, което е добре дошло, защото музиката на Goatwhore е достатъчно интелигентна, за да предпишем преднамерено гнусния звук като силно противопоказен. Рифовете на Sammy Pier Duet (екс-Crowbar, естествено) се лутат между траш и блек метъл, като обстрелът с бързи ноти често е разнообразен от пищни, мрачни мелодии. Барабаните на Zack Simmons (екс-Nachtmystium) почти изцяло следват линията, завещана на младите от страшилището Fenriz. Динамиката на песните е страхотна и през повечето време ви оставя с усещането, че слушате просто един бърз, корав и реален метъл албум, вместо “blackened death metal”. Goatwhore успяват да са едновременно ретро и съвременни, а “Constricting Rage of the Merciless” определено е от ъндърграунд албумите, с които ще запомним 2014-a година.