Ако трябва да посочим една група, която е в състояние да подейства като електрошок на абсолютно всеки, това няма да е AC/DC. Започнали още през ужасно далечната 1980-а година, Overkill си остават една от най-жизнените и енергични метъл банди в Америка. Саморъчно изкованият им стил покрива диапазон между траш, хеви, малко глем и доза съвременни влияния по такъв начин, че музиката им би звучала на място през коя да е от изминалите декади. Истински безвременна банда!
И така, какво ново са сътворили Bobby “Blitz” и компания? В отговора няма нищо неочаквано - това, което могат и правят най-добре. “White Devil Armory” запазва доста доброто равнище от “The Electric Age” (2011), без да го надскача. Напук на годините, групата продължава да е в завидна форма, което ѝ е позволило да напише 11 яки, сърцати парчета. Епичното интро много добре загатва за пищността, която познаваме от повечето досегашни албуми и която предстои в най-новия. Оставайки верни на името си, Overkill вдигат напрежението до пределната точка и извън нея, което означава, че в най-добрия случай песните са страхотен купон, а в най-лошия истеричните писъци на Blitz и механичния, напомпан звук буквално ще ви дойдат нанагорно. Е, лошо няма!
След толкова години на сцената Overkill определено знаят как се прави албум, който да си тежи на мястото. Затова друга от положителните черти на “White Devil Armory” е чудесното разнообразие. Въпреки че нямат навика да изоставят траш-веруюто за дълго, опитните вълци преминават през достатъчно много вариации на познати, работещи метъл ритми, за да поддържат ситуацията интересна и динамична. Разбира се, налице е и нюхът на бандата за грамадни припеви. Още “Armorist” е в състояние да наелектризира цяла концертна зала с могъщия си припев и юнашки сола, а оттам нататък нещата изобщо не се кротват. “Pig” ще ви запрати право в намирисващата на пот, брокат и лак за коса кал на 80-те. “Bitter Pill”, едно от най-тежките парчета в албума, залага на мрачно настроение, здрав ритъм и китарни рефрени. “Where There’s Smoke” сякаш е писана докато Overkill са подслушвали как Metallica записват “Ride the Lighting” в съседното помещение - тотален олдскуул култ! “Freedom Rings” впечатлява със загадъчна и напрегната интродукция, след която “стената на смъртта” изглежда като неизбежна церемония. Ще е жалко, ако седемминутната трашърия не стигне до концертния сетлист поради дължината си. “Another Day to Die” е страхотна смесица между Sodom и Megadeth, която Overkill излишно усложняват с експерименти в структурата - не че това пречи да ѝ се изкефите. Финалната тройка - “King of the Rat Bastards”, “It’s All Yours”, “In the Name” - си е класически Overkill. Такъв, какъвто го тачим - шумен, нахъсан, и избичен докрай на уредбата за ужас на съседите. Така трябва!
