За доста кратко време Fallujah се доказаха като амбициозна и необикновена банда, насочваща виртуозните си умения към разбиване на жанрови предразсъдъци, вместо към инфантилното мерене на пишки, до което изпадна съвременният техничен дет метъл. И докато дебютът “The Harvest Wombs” (2011) показа поглед отвисоко върху деткора, наследникът “The Flash Prevails” заварва Fallujah отправили поглед към звездите. Този път американските младоци не приличат на никой друг, освен на себе си. И Cynic. Да, говорейки за звездите, имахме предвид, че момчетата наистина се целят нависоко. Новият им албум е най-близкото нещо до музикален наследник на безвременния “Focus” (1993) - един феноменален албум, до чиято космическа необятност нищо, освен демотата на Exivious, не можа да се докосне повече от четвърт век.

Разбира се, излишно е да храним илюзии, че някой или нещо - дори многоуважаемите Malone, Masvidal и Reinert - могат да повторят онова висше музикално супергеройство. Затова “The Flesh Prevails” е по-скоро като спътник, обикалящ около орбитата на “Focus” на почетно разстояние от него. Ако сте прекарали достатъчно време с дебюта на Cynic, няма как да не разпознаете огромното му влияние. Fallujah смело наслагват пъстри електронни покривала върху поприглушените ритъм китари; поставят ефирни женски вокали до крясъците на Alex Hoffman; редят стрелкащи се между звездите сола и мелодии, вдъхновени от Paul Masvidal, Jason Gobel и японските видеогейм-композитори. Маниерът, с който правят всичко това, обяснява разликата между “подражаване” и “взимане на пример”, която се изплъзва на стотици други групи.

Макар и доста отнесена и твърде технична на моменти, музиката на Fallujah е великолепна. Чистото удоволствие от изживяването ще ви накара да си затворите очите и за други (спорни) недостатъци - като това, че песните звучат като едно цяло и не могат да заблестят поотделно. Съвършенството все още е далеч, но Fallujah са устремени към него, а това е само вторият им албум. Ако сте настроени за метъл, направен с въображение и с любопитство към жанрове, нямащи нищо общо с него, “The Flesh Prevails” ще ви залее като океана и ще ви грабне така, че няма да усетите кога свършва.