Още при появата на знаковия трети опус “Inhuman Rampage”, колегите от британския официоз Metal Hammer уместно отбелязаха, че докато повечето млади състави мечтаят да надминат Metallica, DragonForce имат потенциала да станат по-големи от “Междузвездни войни”. И наистина, те бяха може би единствената банда от епохата си, която успя да върне детинския ентусиазъм и щурото забавление в пауър метъла - без да се страхува да прегърне клишетата му, но обогатявайки ги със собствен характер и много идейност. Къде тогава ги заварва шестият им студиен запис по пътя към пълна доминация над галактиката?
В действителност “Maximum Overload” не предлага нищо, което да не сме чували досега от групата, наследявайки тенденцията от “The Power Within” към по-премерено и овладяно музициране. При все че продължава да е водещ композиционен похват, скоростта тук е забележимо укротена и оставя ценно пространство за разгръщане на парчетата. Sam и Herman не са изоставили шантавите Nintendo-ефекти, но вместо да се опитват на всяка цена да запалят китарите си, сега прокарват завидна интелигентност в солирането с маниера на зрели инструменталисти. За сметка на това новият барабанист Gee Anzalone полага неимоверни усилия да се покаже като достоен заместник на култовия Dave Mackintosh и точно този стремеж води до известно изсилване – поставено най-просто, на моменти се струпва повече блъскане от нужното на песента. Основният акцент отново пада върху гласа на един перфектен Marc Hudson, който вече е изцяло в свои води и придава така нужната емоционалност на виртуозните изпълнения.
Повечето парчета разкриват напълно качествата си едва след няколко слушания, а впоследствие неизменно се забиват в главата – характерна черта на DragonForce от няколко албума насам. Задължителните ударни постановки “The Game”, “Symphony of the Night” и “Extraction Zone” завихрят ураган от спийд великолепие, разнообразие в който внасят давещият в епичност химн “Three Hammers” и “The Sun Is Dead”, чийто инструментал е майсторски разчупен с почти прогресарска артистичност. Романтичната “City of Gold” на свой ред радва с убийствен припев, а финалната изненада е удивително сполучливият кавър на Johnny Cash с кънтри класиката “Ring of Fire”.
Понякога “още от същото” се оказва най-правилният ход за една банда, развила напълно стила си и застанала на прага между утвърждаването му в класическа форма и самоцелното експериментаторство с често съмнителен резултат. Шестимата отдавна доказаха, че са в състояние да бъдат най-бързите и технични музиканти в жанра, когато поискат – остава да убедят критиците си, че могат да са и нещо повече. А дотогава “Maximum Overload” е достатъчно силен, за да носи достойно марката DragonForce.
