Фениксът е митична птица, която, след като изгори, три дни по-късно възкръсва от собствената си пепел. Accept са легендарна метъл група, която (ако не броим краткото събиране през 2005-а година) възкръсна точно като един феникс през 2009-а, 13 години след последното студийно издание с Udo Dirkschneider и последвалия застой. Новият вокал Mark Tornillo бе посрещнат с известно подозрение от феновете, но бързо успя да разсее всякакви съмнения относно професионализма и способностите си.
С “Blind Rage” германските класици доказват за пореден път, че са законодатели в жанра, но и че еволюират, без да се променят коренно. Албумът съдържа 11 композиции, като само три от тях са с дължина под пет минути. Всъщност, направо да си го кажем, “Blind Rage” е едночасов урок по правене на качествен мелодичен и тежък метъл. Парчетата в средно темпо са чудесни метъл химни, които ще се харесат на всеки фен. Тук е мястото да се отбележи още нещо, което трябва да е ясно. Всеки, който очаква чудеса и иновации от група като Accept, със сигурност ще остане разочарован. Но едва ли са нужни подобни неща – след близо 40 години не е времето да се експериментира.
Още няколко думи за музиката. Този запис не е толкова епичен, колкото предшественика си; доста изчистен е, с което напомня на Accept от 80-те години. Правят впечатление и някои песни, чиито текстове са подчертано социално ориентирани – “200 Years” и “Wanna Be Free”. Всичко обаче е направено доста премерено, това не е група, която “се прави на интересна”. Звукът е точно какъвто трябва да бъде, тук също личи професионализъм. Свиренето не се нуждае от коментар – всъщност, защо пък да не похвалим групата – наистина си трябва майсторство, за да звучиш свежо и след 40 години. Някои състави се изчерпват с два албума, при Accept и след 14 няма и помен за нещо подобно.
Всъщност повече думи не са нужни. С “Blind Rage” Accept правят това, което могат най-добре – стойностен хеви метъл. Без завъртулки, ненужни импровизации, престорена величественост и така нататък. Можем само да се радваме, че за разлика от някои други “класици“, германската петица не прави компромиси в никое отношение, продължавайки да дава на феновете това, което искат. И имайки предвид, че музикантите от групата, на фона на огромното си творчество, не са много възрастни, можем просто да им пожелаем здраве и да продължават да ни радват с качествена, безкомпромисна продукция.
