“Light of Dawn” е вторият албум на немско-швейцарската (с американски примеси) супергрупа Unisonic. Сравнен с предшественика си, той показва голямо творческо развитие, както от композиционна, така и от чисто инструментална гледна точка. Личи си, че турнето, последвало дебютния запис, е помогнало на петимата музиканти наистина да се сработят и да се справят безупречно с тежко изпитание, каквото е дългото отсъствие на китариста Kai Hansen от репетициите за записите на втората им студийна творба. Причината е позакъснялото му турне с Gamma Ray, поради което Hansen участва в творческия процес дистанционно. Това пък дава възможност за изява на останалите четирима, които успяват да вложат пълния си потенциал.

За разлика от първия им албум, открит ударно с хитовия едноименен сингъл, “Light of Dawn” изненадващо започва с интродукция с филмово звучене. Дългият едва минута и половина инструментал “Venite 2.0”, дело на гост-пианиста Günter Werno, веднага грабва вниманието с прогресивната си композиция и богатите мелодии, което го доближава до творби като “Imaginaerum” на Nightwish и немалка част от творчеството на пауър метъл групи като Blind Guardian и Rhapsody of Fire. Докато още трае учудването от неочаквано епичната интродукция, започва парчето “Your Time Has Come”, което по звучене силно напомня на дебютния Unisonic и ще успокои феновете, че не е станала грешка в магазина.

Следва и познатият вече сингъл “Exceptional”, официалното видео към който отдавна е качено в канала на EarMUSIC в Youtube и успя да спечели одобрението на множество фенове. Парчето е композирано и миксирано безупречно от началото до края. Отварящият риф на бас китара е просто гениален, но най-силната част си остава едно недълго, но грабващо соло, дело на Kai Hansen, което след точно две чувания, се набива в главата ти за дълго и те кара да искаш да слушаш песента пак и пак.

Пауър метъл химнът “For the Kingdom” беше издаден в едноименното ЕР още през май, а в куплетите му прави впечатление ниското пеене на Michael Kiske - вокалистът, който спечели повечето си фенове през периода си с Helloween и класическия двоен албум “Keeper of the 7 Keys”. Там 20-годишният по това време Kiske залагаше предимно на високи вокали, докато днес гласът му e осезаемо по-нисък, но и много по-отработен. Сега той използва много повече безупречната си (дори на живо) вокална техника и натрупания през годините опит, в резултат на което звучи по-добре, отколкото през годините си в Helloween.

“Not Gonna Take Anymore” е абсолютен фаворит за изпълнения на живо заради хоровия припев, изключително подходящ за припяване. Слушайки песента, мога само да се надявам Unisonic да минат и през България. Много свежо и оптимистично парче, изпълващо слушателя с решителност за промяна към един по-добър свят. “Night of the Long Knives” е една от най-разчупените композиции тук. Интересното ѝ начало веднага привлича вниманието. На моменти има леки поп-елементи, но не се притеснявайте – не е комерсиален хит, който ще ви омръзне след един месец – изпитана е и при продължително слушане. “Find Shelter” и “When the Deed Is Done” са със средно темпо и “класическо Unisonic-звучене”, доколкото можем да говорим за “класика” при група с два албума.

“Blood” е една от малкото бавни песни в албума, поради което на първо слушане малко се губи сред по-динамичните такива, но при повторен опит привлича вниманието със своята разчупеност и контраста между отделните части. Написана е от Michael Kiske и приятеля му от SupaRed - Sandro Giampietro, понастоящем в Starchild. В текстово и вокално отношение напомня на “I Believe” и други парчета от последния му албум с Helloween – “Chameleon” (1993).

“Throne of the Dawn” е сред най-силните попадения в албума. Началото й е по-бавно и ниско, леко напомнящо „Enter Sandman” на Metallica. После “припалва” свежо и енергично парче с бързо темпо и силен заряд, което дава сериозна заявка да стане фаворит. Неслучайно Unisonic се престрашиха да го изсвирят на фестивално участие още преди издаването на албума (“Throne of the Dawn” не е сингъл). “Manhunter” има най-чисто рок звучене в цялата тава. Дори темата на текста е много класическа – за привлекателна “ловкиня на мъже”. Причината за рокаджийското настроение е, че, също като “Blood”, е написана от Kiske и Giampietro.

Баладата на албума – “You and I” – е поместена в самия му край, поради което невинаги получава необходимото внимание, пък и на баладите не им отива да са затварящи парчета, освен ако целта не е да заспиш накрая. Дали заради пеенето на Kiske, или заради лекия баладичен инструментал, песента напомня на “Windmill” (да, отново препратка към “Chameleon”). Някои биха я определили като посредствена, но ако човек се вслуша по-внимателно в текста, тя има какво да покаже. Нерядко явление при баладите в творчеството на Kiske е, че гласът и техниката му на пеене придават наивно, искрено и почти детинско усещане за света. В лимитираното издание има и тринадесета песен - бонусът “Judgement Day”, който си струва четирите лева разлика в цената, защото свежите му и енергични мелодии имат потенциал да го превърнат и в любимото ви парче от диска!

В заключение можем да обобщим, че благодарение на дългогодишния си опит и турнето след първия албум на Unisonic, музикантите са успели изключително добре да комбинират стиловете си. Всеки е допринесъл с нещо от характерния си изказ, но и е експериментирал под влияние на другите, без това да води до накъсаност и противоречие между различните части от творбата. Трудно е тавата да се класифицира към което и да е било поднаправление на метъл и рок музиката, заради многото примеси от други жанрове, които правят творчеството на Unisonic лесно разпознаваемо. Продължена е тенденцията върху вокалите на Michael Kiske да пада голям акцент, което със сигурност ще зарадва феновете му, но този път Unisonic демонстрират и доста впечатляващи рифове, сола и мелодии на китарите и баса. Макар съставът на групата да е предимно немско-швейцарски, албумът се доближава много повече до американския рок, отколкото до европейския, което не е изненадващо предвид факта, че в този албум Dennis Ward доминира като композитор и текстописец. Като цяло, “Light of Dawn” има много свежо и мелодично звучене, което би допаднало на широка аудитория – от любители на сложните композиции до разсеяни радиослушатели.