Последният път, когато чухме The Haunted, групата буквално не беше на себе си, защото “Unseen” (2012) бе невиждан музикален и комерсиален провал. Когато китарист като Anders Björler, чиято кариера цялостно се гради върху стотици корави рифове, внезапно засвири поп-метъл, значи положението е плачевно, а всичката “гюрултия” покрай напускането на Peter Dolving (вокал) бе златната малинка върху помийната торта. И след като Björler, Dolving и барабанистът Per Jensen излязоха от играта, настъпи моментът някой да се запита “а сега накъде?”.
За съжаление, след 17 години по трънливата пътека на ъндърграунда, The Haunted е всичко останало, но не и успех от ранга на At The Gates, и това го осъзнават всички в групата. Но, слава на Рогатия, вместо да зарежат всичко и да се отдадат на посвирване вечер след работа, Patrik Jensen (китара), Jonas Björler (бас), и Adrian “100-те групи” Erlandsson (барабани) се взеха в ръце и организираха грамадно възраждане на култовата банда. Попълвайки състава с достатъчно добре познатия предшественик на Dolving - Marco Aro, и рифмайстерът от ново поколение Ola Englund, The Haunted се заеха да изчистят репутацията си и да покажат, че все още са актуални. Резултатът е “Exit Wounds” - едно достойно завръщане, и категорично най-разлютеният албум, който сме чули тази година.
Случващото се с The Haunted и новия им албум в момента напомня на епизода от житието на Metallica, когато клишето за скапан албум “St. Anger” (2003) бе последвано от връщането във форма с “Death Magnetic” (2008). Разликите са, че “Unseen” е по-голям буламач и от “St. Anger” (който поне си имаше своите моменти), а “Exit Wounds” е по-добър албум от “Death Magnetic” - но само защото в него няма “Unforgiven III” и го чакахме две години, вместо пет. Защо е нужно такова сравнение? Първо, “Exit Wounds” започва по същия начин - със сърцебиене, оповестяващо новото начало. После, защото двата албума си приличат по сухия и грубоват звук. И накрая, защото и двата албума звучат като пътешественици от миналото, попаднали в настоящето, където групи от цял свят смесват метъл с каквото им падне.
Вместо да бягат по острието, The Haunted са си просто The Haunted. Групата излива всичката жлъч от близкото минало в 13 премерени, стегнати трашъра. Вместо авангард имаме шутове в ребрата. Вместо почит към Meshuggah и Cynic имаме величаенето на Metallica и Dimebag Darell. Няма романтични интерлюдии и изящни сола, нито пък Steven Wilson (простете сарказма). И след ужаса от “Unseen” имахме нужда точно от това. Да, рифовете може и да не са иновативни, ритъмът може да е прекомерно елементарен и изчистен, а ревящият като разярен булдог Marco Aro да е доста монотонен, но “Exit Wounds” е бесен и стабилен като пернишки донжуан.
Ако се беше появил преди четири-пет години, “Exit Wounds” и The Haunted щяха да са в зенита си. Вместо това, те са такива, каквито винаги са си били - доста добри, но далеч от най-вълнуващото в метъла. Голяма работа! Добре дошли отново, ние така ви харесваме.
