Едва ли има по-респектиращо постижение от това в продължение на 25 години да поддържаш едно постоянно високо ниво на продукцията си, ползвайки се с повсеместното уважение (а често дори преклонение) на цялата екстремна сцена. Дълго време развитието на бруталния дет метъл следваше неотлъчно това на основателите си – американските професори по патоанатомия Cannibal Corpse. И при все че днес нямат за цел да разкриват неизследвана материя в тази нелека дисциплина, те остават безкомпромисни спрямо собственото си представяне и, отказвайки да починат от неумолимото си темпо, изнасят поредна лекция пред стъписаната аудитория.
Не е сериозно тепърва да очакваме кой знае какво новаторство от група, дала вече толкова много на жанра – далеч по-важно е, че извратеният квинтет продължава да събаря цели жилищни комплекси със същото методично усърдие, което наблюдаваме още от дебютния им опус. След абсолютно безкомпромисния, по животински агресивен “Torture”, Cannibal Corpse са записали един по-раздвижен и разнообразен албум, способен да впечатли публика с вкусове, вариращи от модерен тех-дет до първичен горграйнд. “A Skeletal Domain” дължи смазващата си тежест колкото на нестихващата инструментална мелница, толкова и на дълбоко психарската атмосфера, която хем е запазена марка на състава, хем всеки път успява да изненада с нови нива на извратеност.
Текстовете радват със задължителната доза възпитателни послания за нашествия на немъртви, транжиране на хора, лоботомия с подръчни средства и прочие безчинства – накратко, задоволен е широк спектър от нездрави страсти. И наистина, малко неща са по-вдъхновяващи от обладания от стадо демони George Fisher, който в “Kill or Become” – поредната маниакална ода на зомби апокалипсиса – реве като изоглавен: “Fire up the chainsaw! Cut their fucking heads off!” Доказаните касапи Rob Barrett и Pat O'Brien му асистират с високо прецизни издевателства върху грифа, редувайки осакатяващи скоростни рифове, сложни фигури и мръснишки сола. За фон на всичко това Paul Mazurkiewicz – незаслужено подценяван, но рядко мощен и вещ барабанист – твори ритмови престъпления на воля заедно с дългогодишния си съюзник и двигател на бандата Alex Webster. Въобще, музикантското ниво тук е добре известно и не се нуждае от обстоен анализ; между заразителния груув на “Icepick Lobotomy” и лудешкото блъскане в “Bloodstained Cement” може да се открие изобилие от интересни постановки, изпълнени с подобаваща техничност, но без излишно престараване.
Освен апотеоз на гротеската и всичко античовешко, “A Skeletal Domain” утвърждава и една ключова черта на Cannibal Corpse (всъщност може би основната причина да се ползват с настоящия си легендарен статут). А именно – ненадминатото им умение да създават варварски свиреп и същевременно структуриран със завидна интелигентност дет метъл. И предвид зверската инерция, която са набрали, едва ли някой ще ги детронира в обозримо бъдеще.
