
Пътува ли ви се във времето? Ходи ли ви се във Великобритания? Ако отговорите на тези два въпроса са положителни и ако харесвате така наречената New Wave of British Heavy Metal, албумът, за който ще стане дума тук, е за вас.
Документалните филми описват NWOBHM като смесица между пънк и рок – със сола като в рока, но непосредствена ударност като пънка. Поне такива са групите, дали началото на течението. Друг е въпросът, че голяма част от тях вече или не свирят, или са се трансформирали стилово. Ако ви липсва времето между 1978-ма и 1984-та, ако искате отново да чуете гаражния, но искрен и неподправен звук, напомнящ на британски металургичен завод, ако искате да се потопите в атмосферата, тогава “The First” на Amulet е точно за вас.
Тези момчета сякаш не живеят през 2014-а! Тринадесетте парчета в дебютния им дългосвирещ запис са ни повече, ни по-малко от времева капсула. После изобретяването на машина на времето щяло да е скъпо. Питайте тях... Звук, нямащ нищо общо с модерните дигитални шлифовки, китари – режещи и безкомпромисни, бас – гърмящ, но леко тромав (няма значение, важното е метъл да има!), сола – стоящи като кръпки в някои моменти (кръпки, но искрени), вокал – като изваден от завод за Paul Di'Anno-вци и барабанист – удрящ, удрящ, удрящ (гръмовник направо).
Не един и два пъти съм чувал, особено от фенове на около 40-50 години, че тези, новите групи не им харесват заради наистина полирания звук, че липсва страст. В това отношение Amulet определено са изключение за нов състав. В дебютния им албум има основно страст. Има и фенщина, и искреност - все неща, чието съществуване в музиката напоследък често е поставяно под въпрос.
Тавата е подходяща както за носталгично настроените фенове, така и за тези, които тепърва откриват достойнствата на британския хеви метъл. Парчетата са кратки - с изключение на две, всички са с дължина под четири минути. Конструкцията на всяко от тях е опростена и удря директно, а относно идеята – NWOBHM не е мъртва, дори напротив. И когато тавата свърши, доволният фен се замисля... дали шлифованият, дигитален, струващ хиляди звук е всичко? Продължава да мисли и след като си пусне албума отново.