Метълкорът е блудният син на хеви метъла и хардкора, който отказва да си отиде! Въпреки че жанрът се изчерпа, бандите от зенита му се изпариха в нищото (не че не очаквам концерта на Unearth с кучешки ентусиазъм), а дебютантите са леле-мале, понякога от нищото изскача някоя учудващо добра група като датчаните Aphyxion. Дебютният й албум, “Earth Entangled”, поставя точка на седемгодишни усилия, до този момент увенчали се с две скромни EP-та. Уви, не е лесно да пробиеш - дори в родината на Hatesphere и King Diamond - но момчетата явно не знаят какво означава “примирение”.
Излизането на “Earth Entangled” може да е протакано, но затова пък всяко от десетте сравнително дълги парчета е планирано до последната нота. Стилът на бандата е много по-близо до европейския мелодет (влиянието на At The Gates се подразбира), отколкото до противоречивите щатски напъни за заместване на музиката с брейкдауни. Музиката е зряла и много качествена. Китаристите Jonas Haagasen и Bertil Rytter притежават огромен талант, отприщен още в първите секунди на албума - “Transgress” изригва директно с куплет, припев и веднагически брейкдаун, а изненадите и мелодичните китари се зареждат една след друга. Така се започва дебютен албум, отлаган прекалено дълго - нетърпеливо, шумно и надъхано! Единственото неубедително присъствие е това на вокалиста Michael Vahl, от чиито монотонни ревове личи, че е поизостанал в музикалното си развитие спрямо другите. Затова пък младежът си тежи на мястото, и най-важното - не омерзява вокалите си с AutoTune! В тази връзка, саундът на групата е запазен доста автентичен спрямо електронното звучене, което се наложи в метълкора. Продуцентът Jacob Hansen се е постарал да докара звук тип Tue Madsen, без да смазва динамиката или да го помътнява с аналогова топлота.
Перфектно свършената работа личи във всеки аспект. Песните с времетраене между четири и шест минути не дотягат, благодарение на стегнатите и последователни аранжименти. Двамата шестструнници се допълват страхотно, буквално свирейки мелодични линии върху мелодични рифове - нещо, което рядко сте чували - а някои от песните, като “In Decline”, блестят и с чудесни сола. Феновете на Heaven Shall Burn ще заобичат тази група, а ценителите на патентования мелодет на “Slaughter Of The Soul” също могат да обърнат внимание на Aphyxion... макар че датчаните са доста злочести да издадат дебюта си точно когато всички говорят за завръщането на At The Gates.
