
За да разбуниш духовете в метъл средите, трябва или да се изложиш като депутат-педофил, или да хванеш няколко малолетни японски девойчета - BABYMETAL - и да ги направиш хедлайнър на “Sonisphere”. А може и да направиш нещо не чак толкова отблъскващо или безвкусно. Може да смесиш електронна музика и модерен метъл по начин, който ще учуди всички, но в крайна сметка ще плени свободомислещите като теб и ще ги накара да говорят. Шведите Scar Symmetry правят това вече доста време, но като че ли чак сега уцелиха правилния баланс и записаха блестящ, интригуващ албум.
В “The Singularity - I” електро-моментите са наистина електро, а тежките моменти са адски тежки. “Доброто” и “лошото” вокално ченге - Lars Palmqvist и Roberth Karlsson - се раздават максимално, а Per Nilsson, който е в ядрото на всичко с китарата и кийбордите си, се доказва като брилянтен, иновативен композитор. За да оцениш музиката им, трябва да пазиш приятни спомени за звуците на видеоигрите от ерата на Sega и Nintendo, да нямаш инфантилния навик да провъзгласяваш за “гейско” всичко, що е с чисти вокали, и поне веднъж да си се отказвал от свиренето на китара, след като си чул Steve Vai.
Макар различните и нямащи много общо помежду си елементи в звука на Scar Symmetry да са майсторски балансирани, ‘The Singularity - I” е от онези приятно пренаситени с музика албуми. Per Nilsson неслучайно проби като един от съвременните виртуозни метъл китаристи, и многоликите му изпълнения в албума - както на китарата, така и на клавира - със сигурност ще му спечелят нови фенове. Но освен да показва маниер на свирене, Per композира и страхотни парчета. “The Singularity” звучи едновременно като негов солов албум и като произведение на група. Любопитно е как освен със скандинавски метъл живец, музиката е наблъскана с достатъчно цветущи синтове и безсрамни поп-вокали, за да запълни произволна денс-станция. И въпреки това, тя е лишена от безвкусица и не оставя усещането, че Scar Symmetry я правят такава, защото искат да угодят на всички. Невероятно е, но това просто е техният стил, който като че ли вече е доведен до завършеност. Чакаме с нетърпение Част II!