Ревюта
Група: Iron Maiden      Албум: A Matter Of Life And Death      Автор: Dragontear      Януари, 2006

 

2006-та година се доказа като сполучлива за много групи и изпълнители в сферата на по–тежката музка. Едно от заглавията, които аз очаквах с голямо нетърпение, беше именно “A Matter Of Life And Death” на динозаврите Iron Maiden. Въпреки своята възраст и както някои твърдят “вече остарял стил музика”, те доказаха, че могат да застанат отново на челно място в класациите и по своя характерен начин изненадаха всички, показвайки, че Iron Maiden не е просто име или машина за пари, а група, която не прави компромиси и никога не би разочаровала феновете си.

“A Matter Of Life And Death” е заглавието на албума, на който е отредено да се утвърди като още една гениална творба на великите британци. Той показва, че един типичен хеви метъл отпреди 20 години може да звучи съвременно, гениално и неподправено. Записът според много хора, а дори според самите музиканти, е доста прогресив. В него се наблюдава феноменална структура на самите песни. Седем от десетте пеарчета надхвърлят времетраене от шест минути, но това не ги прави отегчително дълги и скучни, защото редуващите се в тях бързина, емоции и, разбира се, страхотни мелодии, характерни само за Maiden, грабват слушателя и не го пускат, докато не се свърши целият албум. Според мен “A Matter Of Life And Death” е един връх в творчеството на Maiden. Той не само звучи по-прогресив, но е и значително по-тежък. Това ориентиране се забелязва още от 2000-та с “Brave New World”. Когато бандата се събра с Bruce Dickinson и Adrian Smith, китарните партии започнаха да стават по-сложни и заплетени, а вокалните линии - далеч по-разчупени и завладяващи. Безспорно човекът, който най-много изпъква тук, е Bruce. Той показва, че все още е в страхотна форма. Maiden са си позволили да запишат албума почти лайв и 80% от записаното е основният суров материал, на който не е правена допълнителна обработка на звука. Първоначално тази информация малко ме смути, но всички знаем, че Maiden правят невероятни концерти, и може би това са се опитали и да постигнат с новия си албум - тръпката от “лайв перформънcа”.

“Different World” е парчето, което дава начало на албума. Характерно за стила на Maiden, то е бързо, динамично и веднага грабва вниманието с мелодичния, запомнящ се припев. Песента също така напомня силно на тези, с които Maiden откриват албумите и концертите си в последно време (“Futureal”, “The Wickerman”, “Wildest Dreams”). “These Colors Don’t Run”, “Brighter Than A Thousand Suns” и “The Longest Day” са композиции, които подчертават военната тема на албума. Maiden винаги са били група, която се е влияела от темата за войната и световните събития. Steve Harris дори споделя, че се е вдъхновил за голяма част от идеите и дори самите заглавия в новия проект от парчето “Pashendale” от предишния албум. “The Pilgrim” е второто от общо трите парчетa, които са под 6 минути. То е комбинация от две идеи на Steve Harris и Janick Gers. В него се забелязва насоченост към арабски мотиви в рифовете, за които Janick споделя, че му допадат много. Тук, също като в “Different World” и “Out of the Shadows”, имаме завладяващ припев. Това ме кара да мисля, че явно Maiden компенсират дължината на песните с тези наистина пленяващи припеви, каращи слушателя да си пуска песните отново и отново. “Out Of The Shadows” е третото по-късо парче. От първото слушане на целия албум, то ме грабна най-силно. Наистина, много харизматична мелодия, типичен за нея припев и невероятно красив текст, дело на Bruce Dickinson. Според Bruce това е едно от най-позитивните парчета в албума, защото в него става въпрос за един много светъл и уникален момент, като раждането на дете. “For The Greater Good Of God” ме впечатли силно. Това е най-дългaтa песен и също като “These Colors Don’t Run” започва бавно и много атмосферично, но после се забързва, преплетено с много добри рифове и сола, които се сменят и редуват постоянно. Не мога да пропусна и феноменалния текст, за който е отговорен Steve Harris. Относно него той казва, че не е религиозен, но не е и безверен. Просто текстът е нещо, което е написал без много да го обмисля и е своеобразно задаване на въпрос. “The Reincarnation of Benjamin Breeg”: Steve Harris споделя, че по-голяма част от парчето е дело на Dave Murray и като че ли обобщава идеята на целия албум, затова са решили първо с него да запознаят феновете си. Това накара милиони феновете да си задават въпроса: “Кой, по дяволите, е Benjamin Breeg?”, на който Steve отговаря: “Ако го намеря, ще ви кажа”. “Lord Of Light” е предпоследното парче от албума и едно от първите, които Maiden са започнали да работят в студиото, както разкрива Adrian Smith. Дори и в него не са успели да прикрият афинитета си към “галопирането”, но основно погледнато, то има една доста сложна прогресив структура. “The Legacy” е най-подходящата песен за затваряне на албума, с много масивна акустична част, напомняща на “Тhe Journeyman” от “Dance of Death”. Основната идея за “The Legacy” е на Janick Gers, който сам е предпочел да няма много оркестрации, а да се наблегне на акустичния пасаж.

Като заключение бих казал, че това преди всичко е албум, пълен с нови идеи и мотиви, но същевременно запазил стария дух на групата. Наистина е приятно човек да слуша как всичко това се съчетава в нещо красиво, достойно да носи името Iron Maiden.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт