“Римляните са били готови да нападнат Шотландия 80 години преди Христа. Когато битката започнала, местното племе Пиктси постигнало нечуван успех срещу нашественическата армия. Римляните не могли да ги покорят, нито земята, върху която живели. Римският император решил, че Шотландия не си струва легионите загинали, затова построил стена. Пиктсите не се отказали да атакуват стената. 40 000 легионери слезли на бреговете на страната им и се изправили срещу тях. ІХ легион бил изклан и завинаги изгубен в неизвестна битка с боядисаните северни племена. Римляните не успели да завладеят земята, наричана Caledonia...” Това не е началото на урок по история, а предисловието на новата дългосвиреща плоча на мелодик дет фолк формацията Suidakra. Уникален албум ни предлагат със завръщането си германците. Затова говори моментално и обложката, отново дело на Kris Verwimp, който майсторски бе изработил и артуърка за “Emprise To Avalon”, “The Arcanum” и “Lays From Afar”. Разностилните залитания от предходния албум са забравени, като са останали само някои по-твърди нотки в китарното звучене и харш пеенето на Arkadius. Като цяло обаче музиката им звучи в традиционния за тях фолк маниер, с множество акустични инкрустации. Явно завръщането на Marcel в състава е повлияло значително за прераждането на Suidakra. Радост за ухото са чистите му вокали, специално тренирани за целта на “Caledonia” в специфичното ирландско напевно изкуство, което придава изключителна автентичност на албума. Стана ясно, че текстово и смислово песните се въртят около мистичната съдба на Северното шотландско племе – Пиктси. Кой по-умело от Suidakra би подплатил тази история с автентичното фолк звучене, характерно за страната? Всички инструменти са обединени в постигането на тази цел. Китарите звучат агресивно, придават тежест и значимост на случващото се. Маrcel и Arkadius свирят надъхано, явно се вживяват в събитията, които описват песните. Както винаги ритъм секцията, дело на Lars зад барабаните и Marcus на баса, е тази, която придава уникалното звучене на Suidakra. Разчупен и невероятно богат ритъм струи от взаимодейстието на двамата музиканти. Всяка песен носи свое собствено настроение и различно музикално излъчване.

Пиктсите отиват на битка под звуците на автентична гайда в “Highland Hills”. Тъжна и едновременно с това агресивна песен, показва сбогуващите се със своите роднини воини и отправянето им в битка срещу многочислен и силен враг. Значимо присъствие тук, както и във всички останали песни, има акустичната китара, умело вплетена в задъханата енергия на електрическите китари. Естествено, налице е запазената марка на Suidakra при характерната смяна на темпото в зависимост от казваното ни в текстовете и изграждането на споменатият по-горе раздвижен ударен заряд. Шотландската атмосфера не ни оставя до самия край. И при все, че албумът е концептуален, то това не е съвсем в чистия му смисъл. По-скоро се разглежда цялостната история на продължителното противопоставяне между боядисаните войни от Севера и могъщата Римска империя с нейните легиони. В това са засегнати различните житейски аспекти, които се въртят около пиктсите. Песните са добре балансирани и дори без да зачитаме текстовете, хващаме настроението им. Трагичен оттенък носи “A Blackened Shield”, пренесен лирически в “The Ember Died (part II)”, като тя е явно продължение от интерлюдията със същото име в албума от 2003-та “Signs For The Fallen”. Може би тази кратка акустична интерлюдия е вдъхновила създаването на целия Caledonia. От тъжна балада, оплакваща съдбата на загиналите, се насочваме към ритуалите на племето в “Evoke The Demon”, молещи се на своите богове за помощ срещу несломимия враг. Бърза и мелодична песен, в която за пореден път се радваме на редуването на агресивните харш вокали на Аrkadius с чистото пеене на Marcel. “Forth-Clyde” e по-тежко парче, омекотено със звуците на истинска шотландска гайда, която се появява често в “Caledonia”, дело на професионален гайдар от Острова. Следва акустичният инструментал “Ramble”, чията музикална идея е отлично продължена в резачката “Drawing Tempest”, където дори гайдата звучи като метъл инструмент. Думата “акустика” е изключително важна за описанието на албума и е трудно да се избегне повторението, защото то описва значението й за оформянето на песните в “Caledonia” – самата им сърцевина. “The Distant Callt” е отново такъв пример, в който взаимодействието между класически и съвременни инструменти е най-осезаемо. Стигнахме и до кулминацията на тавата, като това определено е “The IX Legion”, може би обобщаваща всички гореспоменати елементи. Ненапразно групата е решила именно по тази песен да заснеме видеоклип (може да бъде видян на официалната им страница), в който виждаме и изпълнителя на шотландска гайда в националната му носия. Инструменталът “Farewell” e чудесен своеобразен завършек, в който сякаш оттеква споменът за смелия народ на пиктсите, а с музиката на Suidakra ние определено ще запомним техния завет.

Трудно в текст може да се обхване разнообразието, което ни предоставя “Caledonia”. Твърде богато произведение, чиито предимства могат да бъдат разбрани, само след като е слушано многократно. Вероятно още по-трудно е било на музикантите от Suidakra да разкажат в музика и текст митовете и легендите, съпътстващи героичната история за пиктсите, но Аrkadius и компания са се справили.