Ако ви се слуша лек и неангажиращ прогресив метъл, то новото, трето попълнение в дискографията на Andromeda, е точно за вас. Шведите наистина са се постарали доста и ненапразно са наричани братовчедите на Symphony X. Също като при тях ще открием разчупени прог композиции с честа смяна на ритъма, ниско настроени, полу-заглушени китари с отявлено присъствие на ритъм секцията и клавирите. Но въпреки сходствата с американските си колеги, Andromeda прибавят и щипка индивидуалност в “Chimera”. Тя се състои в по-мелодичната и последователна структура на песните, не толкова типична за жанра като цяло. Вокалите на David Fremberg са доста леки, не толкова обичайно напрегнати за прогресив вокалист. Той създава чувството, че по-скоро пее модерен мелодик рок, отколкото умопомрачителни, трудно възприемаеми тиради в стил James LaBrie (Dream Theater), примерно. По подобен начин звучат и самите песни от “Chimera” – с бавно темпо, изключително мелодични и може би недостатъчно експериментални за някои. Въпреки това в “The Hidden Riddle” можем да чуем интересна заигравка с акустична китара, с тънки испано-звучащи арпежи. “Going Under” пък започва изключително електронно, с наелектризираща ритмика и чудесна кийбордна линия. В “Inner Circle” чуваме задължителното надсвирване между китара и клавири. Тази рецепта като цяло се спазва и в останалите парчета от албума. Те са построени върху разчупени (абсолютно задължителни за прогресива) неравноделни ритми, изградени в две посоки. Върху барабани и бас постепенно се наслагват мелодоизграждащи кийборди, споменатите по-горе ниски рифове и кулминацията от качествени китарни сола. Спазени са повечето задължителни компоненти на стила, за по-голямо разнообразие разхвърляни поотделно из албума. Песните не са никак агресивни, музиката се лее плавно и оставя впечатлението за рок звучене, но с качественото разнообразие на прогресива. Chimera определено ще се хареса на почитателите на нестандартния рок, както и вероятно на повечето прог фенове. По-претенциозните, обаче, биха намерили кусур в това, че наистина липсват прекалено сложните надсвирвания, или дълги китарни сола – те не присъстват в композицията. Все пак препоръчвам горещо “Chimera” на ценителите на качествения рок/метъл, защото всеки може да открие по нещо за себе си в него. Групата доказва, че вече е утвърдила своето собствено звучене и е намерила място на взискателната прогресив сцена.