По време на записите на “The Dead Eye” The Haunted на много различни места обясняваха пред медиите как албумът ще е пълен с експерименти. Но въпреки това, едва ли някой е очаквал да излязат с наистина толкова различен като звучене албум. Още в предходния “rEVOLVEr” се виждаха решителни стъпки встрани от трашърските традиции, но там едно, че експериментите не бяха толкова смели и второ, че се редуваха с типични Haunted-ски резачки.

Първата песен - “The Flood”, изненадва на първо слушане свикналия с The Haunted слух. Вместо очакваните (особено от отварящо албума парче) траш тупалки с 200 километра в час, върху които Peter Dolving да излива цялата агресия на света, тук имаме средно темпо, семпли рифове и доста мелодия. Стряскащ е сблъсъкът с представите ти за звученето на бандата, а не резултатът! Парчето е страхотно. Това важи и за целия албум, всъщност. Братята Bjorler са загърбили донякъде техничното свирене като основно средство за въздействие, а вместо това използват доста по-алтернативни и семпли прийоми. “The Dead Eye” има по-скоро стоунърско звучене и е по-близо до банди като Stonegard например, отколкото до класическия шведски траш метъл. В алума има и по-малко сола от очакваното (все пак става дума за бандата наследник на At The Gates!). За сметка на това пък има неща като синтезаторите в края на “The Fallout” - изненадващо Tool-ско парче като цяло. На песни като “The Cynic” и “The Medusa” (примерно) обаче не са им нужни техничарски изпълнения, за да въздействат. Изключително емоционалните и изстрадани вокали на Dolving са другото нещо, което прави силно впечатление. Явно този тип е по-сбъркан, отколкото можем да понесем, но пък за сметка на това успява да изрази по изключително въздействащ начин емоциите си.

Продукцията е на най-високо ниво, но друго не може да се очаква от Tue Madsen. Прави впечатление доста оригиналното оформление на книжката към диска. Като протокол от аутопсия, попълнен с химикалка от съдебния лекар с почти неразчетим ръкопис. Най-малкото е доста различно от всички други обложки, които съм виждал. Като цяло, ако албумът има някакъв проблем, той е свързан с не особено силната му връзка с предхождащата дискография на бандата. Това настрана – става въпрос за изключително искрен и силен запис, който заслужава да бъде оценен от феновете на тази музика. Тези, които очакват брутален шведски траш, най-вероятно ще бъдат разочаровани. За тях си има банди като Face Down, Construcdead и Hatesphere. За добро или за лошо, The Haunted вече не са част от този отбор...