В момент, когато записването и издаването на концерти в DVD формат се превръща все повече в нещо рутинно за всяка средно голяма група, а интересът към подобен тип издания респективно отслабва, появата на такова, което да си заслужава вниманието, е достойна за отбелязване. През последните пет години момчетата от Kamelot се наложиха като едни от новите герои на пауър метъла с много оригиналност и много чувство, вложено в музиката, така че поредното зашеметяващо предложение от техния лагер само по себе си не е особена изненада.
Всъщност “One Cold Winter’s Night” е нещо много повече от едно перфектно изготвено DVD. То е вълшебно пътешествие в друга реалност, в което ставаш участник независимо от желания, очаквания, предрасъдъци... Емоцията, която стуи от всеки изсвирен тон и от всяко движение не оставя място за безразличие. Американско-норвежката шайка се раздава до предела на възможностите си и в резултат на това атмосферата в Rockefeller Musichall трудно се поддава на описание. Roy Khan пее с видимо усилие и много старание, но за сметка на това вокалите му карат всякакви суперлативи да звучат бледо. Не съм вярвал, че някога ще чуя пауър метъл вокалист, който на живо да звучи по-добре, отколкото на запис, но представянето на Khan помита и най-смелите надежди. Чувственост, обем, динамика и обхват – всичко това съчетава един от най-големите гласове в мелодичните направления на съвременната тежка сцена. Не по-малко добри думи заслужават и останалите музиканти. Впечатляващото сработване на състава дава свобода за разгръщане на удивителен инструментален потенциал, намиращ израз в редица малки импровизации, които обаче осезаемо обогатяват парчетата. И в този ред на мисли, радващо е, че петимата не се стремят да се придържат максимално близо до оригиналните аранжименти, а си позволяват изпълнения в по-разчупен и смел маниер. При все че е автор на огромната част от музиката, Tom никога не е бил от самоизтъкващите се китаристи, поставящи егото си преди композиционните достойнства. Това не му пречи да блести с машинна прецизност из целия лайв, дори в най-изискващите участъци. Новият клавирист на групата - Oliver Palotai, познат още от Circle II Circle и Doro, се справя повече от блестящо с поверените му партии, доказвайки, че ненапразно му е оказана честта да стане пълноправен член на Kamelot. За ритъм секцията също могат да се кажат само добри думи – Casey Grillo и Glenn Barry както винаги присъстват много убедително, формирайки гръбнака на общото звучене. Перфектното качество на картината и звука само допълва магията, сътворена от Kamelot. Забелязват се единствено някои спорадични пролуки в китарния звук на местата, където сме свикнали със студийното многопластово наслагване, но това е неизбежно при отсъствието на втора китара на сцената. Съвсем разбираемо, бандата набляга изцяло на материал от ерата, започнала с “Fourth Legacy”, като за разнообразие сред песните са вмъкнати отлични солови изпълнения на пиано и барабани. Театралното начало е залегнало сериозно в представлението и му придава драматичност, дори своеобразна достоверност. Тук от съществено значение е приносът на гостите: Snowy Shaw в ролята на Мефистофел, Elisabeth Kjaernes като Шехерезада в “Nights Of Arabia”, Mari Youngblood като Елена и графиня Батори… Легендарният Sacha Paeth прави изненадващо включване за солото на “Moonlight”, а дуетът на Roy и прекрасната Simone Simons от Epica в “The Haunting” се явява кулминация на цялото шоу. Наред с безупречно проведения гиг, получаваме всички промоционални видеоклипове, допълнителни лайв парчета, кратък филм за създаването на DVD-то, биографии и интервюта с музикантите – все материали, представляващи предмет на интерес за заклетия фен.
За “One Cold Winter’s Night” спокойно може да се изпише малък том в анализ на отделните фрагменти, но в случая не намирам това за уместно. Предпочитам съвсем искрено да обобщя, че това е най-съвършеното сред всички концертни издания, до които съм имал удоволствието да се докосна.
