Безмилостни зимни виелици и снежни фурии се извиват не само от обложката на новия Kiuas. Неуморните чеда на северното езическо слънце систематично унищожават всяка останала частица милост и топлина с второто си нападение “Reformation”. На тези от вас, които все още не са имали удоволствието да се запознаят с миналогодишното им творение “The Spirit of Ukko”, мога само да препоръчам възможно най-бързо да поправят тази своя грешка, за да подхванат съвсем логичното продължение, поднесено с непогрешим усет за първична красота. Стилът на Kiuas е екстремен и ударен пауър метъл, който с лекота би се харесал и на най-отегчения и пренаситен почитател на този жанр. Това е така, защото младият финландски квинтет по уникален начин съчетава съвсем разнородни и изненадващи елементи в естествено и единно цяло. Агресивно до крайност блек усещане и мелодично фолклорно викинг подплатяване са най-ясните градивни съставки на неповторимата амалгама от влияния, която обуславя звученето на Kiuas. Всъщност ако не бяха чистите и завладяващи вокали на Ilja Jalkanen, групата съвсем спокойно би могла да мине за някоя по-мелодична нюскуул блек формация.

Промените в звученето на младите финландци са малко, но съществени. На първо място е далеч по-омекотената и мелодична обстановка, която в част от песните, като “The New Chapter” и “Through the Ice Age”, напомня съвсем ясно на добрите стари Children of Bodom от времето на “Hatebreeder”. Посрещат ни повече и по-засукани и технични сола, изящни и ледени клавирни мелодии и хармонични интерлюдии. Kiuas са шлифовали звученето си, жертвайки част от своенравието и непредсказуемостта на своя дебютен албум за сметка на малко по-директно и зряло музициране. Ясно изразените фолк пасажи и напрегнатите симфонични преходи също са напуснали донякъде творческия репертоар на групата и се открояват достатъчно ясно единствено в “Child of Cimmeria” и заглавното “Reformation”. Вместо това Kiuas са се постарали да преплетат всичките детайли от сложния си, производен стил в хомогенна смес, която да обедини смислово песните от албума. Групата е пренастроила креативните си виждания и сега изисква малко повече от слушателя, без да се дистанцира прекалено от преките си корени. Вкарвайки солидна доза разчупени постройки и раздвижени китарни хармонии в “Heart Of The Serpent” или “Of Ancient Wounds”, те са придали елегантност на композициите и без да разводняват или претрупват постановката си, са изстискали до край потенциала си като инструменталисти. Настоятелният и упорит приток на енергичност довежда до абсолютната резачка “Black Winged Goddess”, забита от групата с много сила и достойнство. Агресивната и нападателна ритъм секция все още е най-градивният елемент в творчеството им. Kiuas са почти изцяло ритъм – канонадно барабанене, зашеметяващи и плътни рифове, стремително темпо, рязък и насечен китарен стил. Показвайки, че могат да бъдат достатъчно съзидателни във всякаква музикална обстановка, младите финландци не се стесняват да съчетават крайности – кой би предположил, че толкова успешно ще си паснат мелодиката на пауъра със северните неприветливи и офанзивни принципи. И ако сред повечето композиции не може да се открои едноличен хит, то “Bleeding Strings” е съхранила до най-голяма степен обсебващото настроение на безспорен емоционален лидер, който се харесва още от първо слушане и не омръзва и след стотното. На пръв поглед албумът е стъпка назад, защото е загубил част от необуздания чар на своя предшественик, но след по-задълбочено анализиране става очевидно, че всички упреци са неоснователни. Единствената причина, поради която “The Spirit of Ukko” ни изглежда по-успешен и новаторски сега, е че през 2005-та не бяхме подготвени за едва ли не съсипващата изненада, която се стовари върху ни като гръм от ясно небе. Малко или много, вече знаем какво да очакваме от Kiuas и чест им прави, че изобщо не се съобразяват с очакванията ни, нито се опитват да копират безумно успешния си първи запис, а се намират в неуморно търсене на нови и нови музикални предизвикателства.

“Reformation” може да се окачестви като находчив спринт напред в развитието на пауър метъла по простата причина, че излиза от всякакви шаблони, било то немски или шведски. Издържан в строго личен и уникален стил, албумът удря зверски с настървението, което дегустирахме още в “Spirit of Ukko”. Наистина, неговата бясна суровост е леко преиначена от значително по-добрата продукция, но това сякаш е неизбежно и всъщност обогатява звученето на групата, вместо да го стандартизира. С други думи, Kiuas просто се превърнаха в незаменима част от многообразието на модерната сцена, както и в пълноправни участници в борбата за надмощие.