Да се разяснява кой е Luca Turilli и какъв е приносът му за музикалното наследство е напълно излишно. Всеки твърдящ, че разбира поне малко от съвременна музика, би трябвало да е наясно с всичко това. Е, годината се оказа повече от продуктивна за италианския маестро. Не само, че издаде нов албум с Rhapsody, но и поднесе цели два странични проекта, единият от които със съвсем нова група. Dreamquest е най-новата формация на китарния виртуоз, изоставил обаче специално за нея струните и захванал се да демонстрира завидното си майсторство като клавирист. На помощ му се е притекло обичайното присъствие за повечето от модерните мелодични издания – Sascha Paeth и Robert Hunecke Rizzo, този път не само като продуцентска сила, но и като съвсем пълноценна и активна част от групата. Компания на веселата дружина от знаменитости прави и талантлива вокалистка с неизвестна самоличност, многозначително обявена като Myst. “Lost Horizons” е първото тяхно творение, което стоварва върху неподготвеното ухо цяла плеяда от промени и нововъведения. Всъщност звученето на Dreamquest е толкова далеч от звученето на “Prophet of the Last Eclipse” - последното солово приключение на Luca, колкото самото то е далеч от Rhapsody. Дори “Lost Horizons” може да бъде наречен метъл едва след немалко уговорки. Той е по-скоро убийствена симбиоза между готик и един куп електронни, денс и поп влияния, които просто не се поддават на по-дълбоко разчленяване. Щипка епичност все още се крие зад семплите инструментални партии, но от съвсем друг вид. Липсват взривяващи оркестрации, заменени от пространни кийбордни пасажи, които звучат свободно и фриволно. На преден план е изнесено блестящото представяне на Myst, която успява в различните песни да звучи като чудесна готик метъл изпълнителка, сладострастна поп певица или като първокласна оперна дива в зависимост от специфичната за песента вокална нужда. Демонстрирайки зашеметяващи обхват и техника, както и способност да звучи достатъчно уместно в най-разнородни композиции, тя е един чудесен избор за първата певица, на която е поверен от Luca цял албум. Всичко останало в групата е просто фон за нейното безгрешно представяне. Нито един от легендарните музиканти не парадира с възможностите си, отсъстват каквито и да било сола или демонстрация на по-сложно инструментално майсторство, нищо не отвлича вниманието от Myst. И все пак в цялата тази простота се крие и чарът на самия албум. Съвсем праволинеен и лесен за възприемане, “Lost Horizons” разчита на красиви мелодии и ефирно настроение, за да спечели доверието на слушателя.

Албума открива кратко интро, изградено от средновековни църковни песнопения. Интродукцията приключва рязко, още преди да е достигнала някакво развитие, или да е дала възможност на слушателя да вникне в нея, преливайки с плавно заглъхване в откриващото “Virus”. Този подход е изненадващо въздействащ и показва колко важни могат да бъдат за цялостния музикален градеж 14 откриващи секунди, които сякаш висят във въздуха напълно излишни. Luca просто загатва в изящното начало нещо, което остава неизречено поради бързия си завършек. Това е нещо като кратка асоциативна загадка за въображението на слушателя. Преминавайки в коренно различното “Virus”, “Introspection” подчертава силно едно общо внушение, което иначе би останало съвсем скрито. “Virus” е първият сингъл към албума и изненадва с открито дискотечен ритъм и елементи. Частица метъл присъствие се добавя единствено от малко по-типично пауър припева, който няма как да не предизвика сравнения с After Forever, и то не само защото Myst звучи подозрително точно като Floor Jansen в него. Следващата песен - “Dreamquest”, е може би най-метълското парче в албума и сякаш идва от времето на “King of the Nordic Twilight”. Единственото соло в целия албум също може да се открие тук и е дело на Dominique Leurquin. Непрестанното добавяне на нови и нови елементи в песните с цел по-ярко разграничаване явно е основен стимул в албума и “Black Rose” добавя насечен и многогласен припев към общата лека и ефирна инструментална обстановка. Същият този припев би могъл съвсем успешно да се интегрира в някоя песен на Rhapsody, стига да му се добави подходящо грандиозно оркестриране и доста по-твърда жица. Заглавното парче “Lost Horizons” е сякаш извадено от някой стар танцувален хит и впечатлява с прекрасната си основна мелодия, прибавяща открито карнавално или цирково усещане. Съвсем неангажираща и весела, песента се вписва идеално като водеща композиция в този подчертано лежерен албум. Един от най-блестящите примери за вокалното превъзходство на Myst се откроява с изцяло симфоничната балада “Sospiro Divino”. Ако има женски глас, който успешно може да замести Fabio Lione в създаването на истинско оперно вълшебство от типа на “Lamento Heroico”, то Luca го е открил безпогрешно. Втората част от албума донася малко по-динамични композиции като “Energy” и “Too Late” – изключително силни и енергични песни с величествени хорови припеви. Подготвил достатъчно обстановката и за малко по-епични композиции в лицето на “Frozen Star” и особено закриващата “Gothic Vision”, Luca се впуска свободно в познатия героичен подход на музициране. Очакват ни малко по-зрели оркестрации и вокални линии, които слагат финални щрихи в облика на Myst като способна и надарена вокалистка. “Gothic Vision” е идеалният завършек на творбата, съчетавайки най-пълно новите музикални странствания на Luca с добре утвърдените му виждания за метъла. Тя придава на “Lost Horizons” окончателно образа на многолико и нетипично метъл произведение, което повече прилича на метрополитен градеж от много модерни течения. Една крайна стъпка към разнообразяване на репертоара на Luca, която обаче е уцелила в доста интересна и досега неизследвана музикална територия.