Когато една група издаде продължение, без значение дали говорим за най-силния ѝ албум или не, финалният резултат обикновено е един и същ – крах. Твърде малко са примерите, подсказващи обратното, а и поначало повечето от тях предварително са били замислени като концептуална поредица. В края на краищата никой не би желал да слуша за нещо, което звучи (горе-долу) така: “Master of Puppets II”. Въпреки това обаче продължаваме да развиваме нервни тикове при мисълта, че вече сме чували за “Operation: Mindcrime II”. И още по-лошото – слушали сме го.
Blut Aus Nord са съвсем различен случай, не защото спадат към различна категория, а защото имат напълно различна визия върху... ами, всичко. А и въпросната визия нерядко влиза в остро противоречие с онова, което повечето от нас са свикнали да наричат “нормално”. При всяко едно положение, когато френските блек метъл визионери стартираха концептуалната трилогия, обединена под мистичното (божествено?) число “777” и разделена респективно на отделните “елементи” “Sect(s)”, “The Desanctification” и “Cosmosophy”, с всяка следваща част от тяхната космическа сага човекът, известен като Vindsval, успяваше да постигне повече, за да се стигне до такъв “Epitome”, в който действително не разбираш дали душата ти е тук или някъде много, много далеч. По-вероятно второто.
С “Memoria Vetusta III: Saturnian Poetry” нещата не стоят така. Когато се появи част II, “Dialogue With the Stars” – в немалко аспекти едно от най-високите им постижения изобщо – бяха изминали повече от дузина години, откакто Blut Aus Nord издадоха “Fathers of the Icy Age”. И все пак, “Dialogue With the Stars” имаше всички причини да се назове “Memoria Vetusta” поради причини, една идея по-различни от “Нулата”, “величествения отзвук на Космоса в самотата на свободната единица, обитаваща тази пустош, наречена човешки свят”, “комуникацията с Великата бездна” или... (напиши няколко произволни думи, които създават усещане за объркване и неопределеност). Същото важи и за “Saturnian Poetry”. Само че сега има моменти, когато сякаш и самата група губи ориентация в своето интергалактическо безумие.
Само за протокола, в случая на Blut Aus Nord “Memoria Vetusta” (като цяло) представлява някаква алтернатива на дисонантния, вакуумиран и тотално обзет от клаустрофобия звук, развит в албуми като психарията “The Work Which Transforms God”. Също както неговия предшественик, “Saturnian Poetry” е прогресив блек от начало до край, като всеки мотив бива продължен от още няколко, докато главата ти не започне да дава сигнал “System Error” или още по-лошото – “Operation Failed”. Още с отварящата “Paien” “Saturnian Poetry” е брутално интензивен и абсолютно непредсказуем, лутайки се между бегло познатото и онова неизвестно, в което Blut Aus Nord изцяло са се посветили. Мелодиите се топят, традиционният рев на Vindsval преминава в епични вокали в стил Emperor, песни като “Metaphor of the Moon” продължават да бъдат истинско предизвикателство – загадката, която така и не успяваш да разрешиш. Каквато всъщност е основната идея. И все пак, нещо се губи.
При Blut Aus Nord никога не е било лесно. Този път обаче липсва достатъчно запомняща се песен или мотив, който трайно да се закове в съзнанието ти. В “Saturnian Poetry” се случват толкова много неща – и толкова бързо – че многократното слушане не само не води до някакво прозрение, а дори напротив – допълнително го възпрепятства. Това не означава, че след всичките тези години Blut Aus Nord най-накрая са направили слаб албум. Просто с времето те стават все по-невъзможни за разбиране – навярно и за тях самите.
