За тези, за които метълът не е само смърт и унищожение, а търсят красотата на тази музика в различни фентъзи, любовни или чисто житейски теми, ще я открият определено в новия Edenbridge – “The Grand Design”. Като че ли малко пренебрегвана е тази група сред метъл обществото, при все че тя ясно се вписва в стиловите му изисквания, а вече предлагат на вниманието ни пети поред албум. Ако не сте ги чували, вече е крайно време да поправите грешката си.
Изключително музикантско-изпипан е “The Grand Design”, а бандата звучи убедено и целенасочено. Без да има съществени разлики с предшествениците си, той все пак има своите нововъведения. Един от най-големите плюсове в музиката на Edenbridge е силно отличителната китарна линия на Arne "Lanvall" Stockhammer, нещо доста нетипично за групи от този род като Epica, After Forever, че дори и Nightwish. Инструменталите на Arne явно са силно повлияни от творчеството на Негово величество Ritchie Blackmore – те са комплексни, едновременно с това мелодични и въздействащи. Друга характерна черта, която отличава бандата от подобните, е сравнително по-незначителната роля на клавирите. С оркестрациите не се прекалява, което им позволява да звучат възможно най-близко до класическия метъл. Като споменах класически, то съм задължен да отбележа, че гласът и пеенето на красивата Sabine Edelsbacher в никакъв случай не спада към групата нашумели напоследък сопрано певици. От нея няма да чуем оперни извисявания, но за сметка на това вокалите й са уникални, красиви и грабващи. С пеенето си придава различно настроение на всяка песен, а това в унисон с инструменталната част създава идентичността на всяка от деветте композиции в “The Grand Design”. Епичен оттенък се усеща още в началото, дадено от “Terra Nova”, а “Flame Of Passion” гордо носи заглавието си, тъй като наистина е страстна мелодична метъл симфония. Ритмични и пленителни са песните, със запомнящи се припеви, но с разнообразна структура и слушателят открива нови изненади при всяко следващо слушане. “Evermore” започва с уникален риф, което е характерно и за другите изпълнения – определено се превръща в запазена марка за групата. “The Most Beautiful Place” е красива балада, в която на гласът на Sabine акомпанира само пиано; на същия принцип е и “Taken Away”. Прогресив оттенък пък откриваме в “See You Fading Afar”, може би най-силното парче, с няколко смени на темпото и китарно звучене ала Conception. Едноименното “The Grand Design” е епосът на тавата, с продължителност над 10 минути и отново за него ще кажа с риск да се повторя, че носи изключително атмосферно китарно оформление (включващо така модерното напоследък, дори сред метъл групите, акустично испано-соло) и вокално разнообразие с хоровия си припев, към който са прибавени и мъжки партии. Следва окончателната изненада, която всъщност е бонус трак към специалното издание на албума – инструменталът “Empire Of The Sun”, който сякаш е излязъл от албум на Rainbow и може да се нарече нещо като продължение на “Snowman” или “Anybody There”. С идейната си мелодика, песента е адски зарибяваща и те кара да я слушаш отново и отново.
В “The Grand Design” няма да чуем лоша песен, няма да чуем и съществена промяна в стила на Edenbridge, а имам чувството, че тепърва ще се заговори повече за тях – крайно време е да излязат от сянката на Nightwish, особено сега, когато те са в затишие. Ако не притежавате нищо тяхно, този албум е чудесно начало, тъй като представя групата в най-добрата светлина.
