Нека посрещнем At The Gates – най-подценената група в метъла (просто прочети ексклузивното ни интервю, преди да спориш). Ранните им години представляват една тотална музикална доминация, един творчески триумф, който малцина са имали честта да постигнат, при това в опити, продължили далеч по-дълго и по-настойчиво. Ненужно е да споменаваме какво влияние оказват At The Gates не само върху екстремния метъл с цялата му объркваща многоликост, но и върху начина, по който го слушаме, разбираме и изживяваме. Деветнадесет години по-късно далеч не е изненадващо защо тази група прекрати съществуването си по този начин – толкова рано и току-що постигнала може би най-високия етап от творческото си развитие. Както се случва при мнозина гении, геният им е признат едва след смъртта им. At The Gates никога не получиха това, което заслужават. Те са третирани не просто обидно. Отношението към тях – точно когато те самите градят основите на съвременния метъл – е престъпно. Беше. Досега.
“At War with Reality” не е точно албум-завръщане. Той е по-скоро сянка от миналото. Сянка, дошла да покрие всичко, което те самите са създали – цяло поколение последователи, неспособно да постигне и частица от постигнатото в първите четири албума на At The Gates. Сянка, дошла да го покрие и да го унищожи. “At War with Reality” идва, за да упражни една единствена сила – силата на справедливостта. Не е пропиляна нито секунда. Не е пропусната и най-малката възможност. At The Gates звучат сякаш тези 19 години между “Slaughter of the Soul” и настоящия момент никога не са се случили. Сякаш всичко едва сега започва. Сякаш все още има какво да бъде открито. Там е скрит и ключът към техния нов успех – “At War with Reality” не се стреми към иновативност, той просто чисти. Срива цял един свят – света на модерния метъл – с основите му. За да го издигне отново. По-голям, по-красив, по-истински.
Тъй като трудно можеш да опишеш случващото се в музиката им на прост човешки език, много от моментите на “At War with Reality”, като отвинтващото соло на заглавната песен, стремителният поход на “The Circular Ruins” – където лесно ще разпознаеш At The Gates като прародителите на метълкора, каквито реално са – извънземната мистерия на “Order From Chaos” или сразяващият груув на “The Book Of Sand (The Abomination)” ще си останат просто една малка загадка. Както за стотиците банди-имитатори, така и за онези, които продължават да аргументират мнението си с факта, че шведите са откърмени с фолк и класика. Междувременно At The Gates вкарват всички нюанси на черното в мотиви, вариращи от пост-траш до блек.
И ей така, докато седим и чакаме следващото “голямо нещо” в свръхпренаселения свят на екстремната музика, “At War with Reality” идва и директно помита всичко по пътя си. Никой друг не е способен да пише дет метъл в такива мащаби. Не и днес. И все пак, ако приемем, че това в крайна сметка действително е едно ново начало, то тогава At The Gates са твърде добри. Най-добрите дебютанти за последните 19 години. Бъдещето е пред тях.
