Признавам, че преди този албум не бях чувал за дарк пауър метъл групата Mystic Prophecy. Даже дълго време се чудих да ги слушам ли, да не го ли правя... Е, чух ги и досега не съжалявам - защото ако не бях обърнал внимание на този албум, щях да пропусна една доста интересна творба. В интерес на истината - поредният добър пауър рилийз в плодотворната за метъл музиката 2006-та година. Mystic Prophecy не ни предлагат кой знае какво разнообразие, пък и пауър метълът е известен със склоността си да бъде еднотипен на моменти. Е, и тук се забелязва това, но не е натрапчиво, пък и се среща само в две, максимум три песни. Рифовките в албума като цяло са доста агресивни и напомнят на моменти тези на Iced Earth, което със сигурност е в плюс за групата. Вокалистът - Roberto Dimitri Liapakis, се представя на световно ниво и слушателят няма как да забрави специфичния му глас. С ръка на сърцето си признавам, че за мен слаби песни в този албум няма. Опитах се да откроя две, три песни, които да са ми фаворити... и не успях. “Evil Empires” като че ли е най-агресивната бичкия в целия албум и на човек сякаш му идва отвътре да запее с групата “Evil Empires, hey, hey!”, докато “Into the Fire” прибавя по-нежни нотки към цялостното звучене. Смущаващият факт при нея обаче е почти 9-минутната липса на звук, за да прозвучи накрая едно 30-секундно аутро. “Master of Sins” е също доста добро парче, своебразно обръщение към неизвестна лирическа героиня, която Roberto призовава с гняв и благоговение едновременно. Останалите песни от албума са издържани в средно темпо, от време на време нарушавано от по-бързо или в доста редки случаи - от по-бавно такова. Matthias Straub е неотразим зад касите и се вписва изключително към двамата китаристи - Martin Grimm и Markus Pohl, което допълвано от вокалните партии на R. D. превръща “Savage souls” в един недотам различен, но със сигурност заслужаващ внимание и преслушване албум. Качеството на направеното е неоспоримо и засенчва гореспомената липса на оригиналност. И макар по-горе да споменах, че не мога да откроя любими песни и че всичките ми харесват, като по-отличаващи се и изпипани бих могъл да посоча “Shadows Beyond My Soul”, “Nightmares Of Demon” и “Evil Empires”, както и едноименната “Savage Souls”. С нетърпение очаквам следващия албум на групата, за да видя как ще се развият Roberto и компания. Не се съмнявам, че ще бъде в добра насока и че ще ни поднесат поредната интересна творба. Дано не се лъжа.