През последните няколко години метъл сцената изобилства от групи начело с фронтдами. И докато много от тях не успяха да се наложат или да излязат от сянката на отминалото величие на институции като Nightwish, норвежците Triosphere нямат намерението да следват така наложилите се вече тенденции.

Най-забележителната фигура в състава без всякакви съмнения е вокалистката Ida Haukland. Рядко в пауър и прогресив метъла се срещат групи, чиито вокални партии да се изпълняват от жена, но Triosphere в това отношение надскачат клишетата. Поразително мощният глас на Ida не отстъпва ни най-малко и на най-способните вокалисти в тези два жанра, а и сравнения с тях са почти неизбежни, защото на места трудно би се предположило, че звучи женски глас. Още по-изненадващо е, че талантливата фронтдама не се подвизава само зад микрофона – на нея са поверени и бас линиите, с които също се справя чудесно.

Още с излизането на предишните си два албума, норвежкият квартет получи заслужено количество похвали, но в третия студиен запис те надминават себе, предлагайки най-изпипаната си творба до момента. В “The Heart of The Matter” леко доловимите нотки лиричност от предшественика му са сведени почти до минимум за сметка на по-агресивни и динамични композиции. Те доминират изцяло единствено в заключителната балада “Virgin Ground”, където още веднъж Ida демонстрира завиден вокален потенциал, но и приласкаващо нежен глас. Почти всяко парче започва с ударно соло, с изключение на началното по-спокойно темпо на “Relentless” и “The Sentinel”, а хоровите включвания и лесно запомнящия се припев на заглавната пиеса я правят едно от най-хитовите попадения на бандата. 

Без излишна музикантска показност, но с доста свежо звучене, третият дългосвирещ албум на норвежците свидетелства за изключителния им талант, който няма как да остане неоценен за още дълго време.