Като изключим факта, че във визуално отношение “Inked in Blood” изглежда по-Autopsy от последните пет-шест обложки на Autopsy, това – деветата дългосвиреща, нека го наречем, кълцаница на Obituary, най-бавните екзекутори на Флорида – е техният най-автентичен, лишен от излишни фрагменти, силов албум от незапомнени времена. Всъщност, някои от нас все пак си ги спомнят, поне бегло (докато други изобщо не са били родени), но в своята същина “Inked in Blood” е едно зловещо 25-годишно ехо от група, която отдавна няма думата в сцена, превзета от зализани копелета, пеещи за самоубийство, мълчание и самоубийствено мълчание.

Подобно на Deicide, които го направиха веднага след посрещнатия със смесени чувства “Till Death Do Us Part”, “Inked in Blood” отказва да продължи “Darkest Day”, като вместо това се обръща на 180 градуса и тръгва по обратния път, подминавайки всичко в дългогодишното творчество на Obituary, включително и класиката от 92-ра “The End Complete”, сякаш никога не се е случило. И се спира точно на 1990-а година. Реално, “Inked in Blood” претендира да бъде третият им албум – директно след “Slowly We Rot” и “Cause of Death”. С тази му особеност едва ли е трудно обяснимо защо по отношение както на продукция, така и на цялостен подход той представлява един тенденциозно гаден албум – сух, примитивен, мръснишки. Похвалното в случая е, че Obituary наблягат не само на силните си страни, но и на недостатъците; песни като “Violent by Nature”, “Visions in My Head” или вманиачената “Within a Dying Breed” са съвършено ужасяващи с невъзможните за объркване разложени рифове, потиснатата атмосфера и уродливите вопли на John Tardy. Отсъствието на дългогодишния басист на групата Frank Watkins по никакъв начин не се отразява на новите стари песни в новия стар албум. Същото обаче не може да се каже със стопроцентова сигурност за липсата на Ralph Santolla, защото макар и за някои той да разводняваше музиката на Obituary, неговият усет към мелодията създаваше елемент на изненада - едно добре дошло разчупване на шаблона в убийствени сола и хармонии.

Цялостно “Inked in Blood” е поредният носталгичен акт от група, която просто си знае своето. Дет метъл сцената, особено през последните години, до такава степен се е пренаселила от олдскуул дет метъл банди, че един олдскуул дет метъл албум не трябва да е нищо по-малко от невероятен, за да си струва отделеното време. Obituary имат огромното предимство да бъдат Obituary. Но дори така “Inked in Blood” е далеч от нивото на последните Cannibal Corpse, Incantation и, да, надничащите от обложката му Autopsy. В този смисъл Tardy и приятели спокойно биха могли да сформират коалиция с Entombed и Massacre. Едва тогава ще очакваме и четвъртия им албум.