Слава на Рогатия, на няколко пъти щях да напиша Sepultura вместо Cavalera Conspiracy в това ревю. Грешката донякъде щеше да е вярна, но все пак си има уважителни причини да имаме и Cavalera Conspiracy, и Sepultura, и Soulfly. Но по същество! “Pandemonium” е третият албум, откакто Max и Igor заровиха томахавката, и вече няма място за съмнение, че конспирацията им е бленуваният реюниън на Sepultura. Няма как да го признаем формално, защото уважаемите Andreas Kisser и Paulo Jr. все още са замесени в своята конспирация за Sepultura, но музиката не е някаква си формалност. Именно заради музиката, и особено тази в “Pandemonium”, Cavalera Conspiracy е по-автентична инкарнация на Sepultura от групата, която носи това име и старата му слава.
Не можем да кажем нещо крайно лошо за “официалната” Sepultura, но най-новите подвизи на братята Cavalera и талантливият им асистент Marc Rizzo сериозно компрометират това, което Andreas и компания правят под този творчески псевдоним. Не мога да говоря от името на всички, но 12-те песни в “Pandemonium” изцяло отговарят на моите представи за това какво щеше да представлява групата, ако се беше съхранила в класическия състав. Братята събират най-доброто от нея преди и след “Roots” и му придават един модерен - но не твърде - облик. Можеш да спреш да четеш тук, и просто да си пуснеш “Apex Predator” - веднага ще ме разбереш.
Обещанието на Max, че новите песни доста са поизпотили Igor, е спазено напълно. Барабанистът налага кита като в “Chaos A.D.” - бесен траш ритъм през цялото време и почти никакъв груув. Китарната работа е перфектен баланс между първичния, малко мързелив стил на Max и атлетичните идеи на Marc Rizzo. Намерено е място за всичко - възпламеняващи моша старт-стоп рифове, скоростни траш шрапнели, високооборотни сола и дори акустична китара под съпровода на перкусии. Досущ като едно време! Басите на Nate Newton от Converge, както при всички басисти на CC, следват музиката плътно и излизат наяве само в ключови моменти.
Място има и за критика, разбира се. Вокалите на Max са силно обработени и неестествено дръпнати на заден фон, поради което той сякаш се надвиква с групата. Като изключим това, “Pandemonium” е безгрешен. Това е албумът, с който Cavalera Conspiracy се утвърждава като нещо много по-сериозно от дъщерна група на Soulfly и далеч по-близко до оригиналната идея за Sepultura от объркващата и непостоянна визия на Andreas. Освен това, този албум ще е смъртоносен на живо!
