Трите албума на финландците Ghost Brigade са достатъчно красноречиво свидетелство за умението им с изключителен творчески размах да създават поразително емоционална музика, прекроявайки по свой начин най-издържаните канони на мелодичния дет метъл. Въпросът до каква степен групата успява и в четвъртия си студиен запис да зашемети точно с тези си качества би бил предпоставка за възникване на спор. Още с безупречния “Until Fear No Longer Defines Us” те сами вдигнаха летвата толкова високо, че би било доста трудно наследникът му да я изстреля до нови висоти. Въпреки това, албумът е далеч от разочароващ, не е стъпка назад или пък в грешната посока. Шестимата музиканти съумяват да останат верни на собствения си творчески почерк, без да надскачат новаторски хоризонти. Напълно възможно е на една не малка част от феновете “IV - One With The Storm” да се стори най-мрачното допълнение към дискографията ми, ако това все още не се е случило с разкриването на злокобната минималистична обложка.
Откриващата “Wretched Blues” може да се похвали с едни от най-разчупените клавирни сола в албума и най-агресивните ревове на Manne Ikonen. В последвалите я “Departures” и “Aurora” чистите му вокали разкриват красива меланхолия, а в “Electra Complex” - най-продължителната композиция в диска - и "The Knife" съчетанието на тези два типа пеене е повече от впечатляващо и затвърждава позицията му на един от най-способните новоизгряващи вокалисти. В “Long Way to the Graves” меланхолията прераства в нещо повече, достигайки до характерната по-скоро за Katatonia депресивност, а от своя страна “Stones and Pillars”, където звучат най-агресивните барабани, е абсолютен дуум/дет метъл химн. Деликатният акустичен въвеждащ инструментал на “Elämä On Tulta” и последвалият вихър от прекрасно изсвирени барабани, китари и клавири правят парчето едно от най-забележителното в албума и поставят прекрасен завършек.
Цялостното впечатление от “IV - One With The Storm” е по-скоро положително, но все пак не може да се отрече, че за пълното потапяне в атмосферата му трябва много слушане - поне студеният ноември предразполага към това. Четвъртото издание на шестимата е по-трудносмилаемо, но неизменно напомня за способността им да творят въздействаща музика.
