Едни от основоположниците на симфоничния метъл отново са тук след двугодишно студийно мълчание – с ново име, но с неповлияна от тази промяна творческа ориентация. За пръв път в кариерата си групата не предлага нещо ново и изненадващо. “Triumph Or Agony” до голяма степен следва насоката на предшественика си “Symphony Of Enchanted Lands II” – композиционно, инструментално, всякак. Не може да се отрече, че са изгубили елемента на непредсказуемост, но това така или иначе се случва с всяка голяма банда в даден момент, а и момчетата дори само дотук имат издадена повече новаторска музика, отколкото може да се чуе в далеч по-обширни дискографии от тяхната. Същевременно са успели да компенсират въпросната липса, шлифовайки до съвършенство всеки миниатюрен фрагмент в парчетата си. Истината е, че Rhapsody вече са достатъчно уважавано име и могат да си позволят да се съсредоточат в рамките на изградения си стил, без непрекъснато да го обновяват, както правеха до неотдавна. В новия запис бързината и тежестта отстъпват пред мащабност, разгърнатост и завладяваща епичност. Металните постройки не изпъкват колкото в някои от по-старите творби, като на заден план ги изместват могъщи оркестрални и хорови партии. Соловите акции са удивително малко, но още по-удивително е, че отсъствието им въобще не се чувства. Това се дължи най-вече на факта, че за последните четири години Luca Turilli и Alex Staropoli израснаха в изключително зрели композитори. Вследствие на това вече не е нужно музиката им да е иновативна, свръхбърза, или пълна с умопомрачителни инструментални сражения – тя е достатъчно впечатляваща и сама по себе си, без каквито и да е украшения. Свиренето на групата не се нуждае от коментар – класата, която са доказвали многократно, е все така налице. “Triumph Or Agony” се явява втора част на новата сага, в която наред с развитието на сюжета Luca е обърнал внимание и на историята на създадения от него фентъзи свят: изковаването на Изумрудения меч, обстоятелствата, предшестващи войната и т.н.
Интродукцията “Dar-Kunor” посреща с енергично-тържествено, но в никакъв случай оптимистично настроение: тихи вълшебни думи, произнесени на древен език и готически оркестрален фон. Заглавната песен поставя стандартa, към който следващите я повече или по-малко ще се придържат: изнесени на преден план вокали, пленителни до степен на обсебване припеви и силно ударение върху симфоничното начало. “Heart Of The Darklands” е едно от малкото истински пауър изпълнения в целия албум, издържано в бързо темпо и изпъстрено от интересни китарни номера на Turilli. “Old Age Of Wonders” е типична за Rhapsody акустична пиеса в полусредновековен стил, изпълнена с присъщите за периода инструменти – лютни, цигулки и прочие. Сравнения с “Forest Of Unicorns” не биха били неуместни, но тук музиката звучи някак по-жизнено и непринудено. “The Myth Of The Holy Sword” започва съвсем по Manowar-ски надъхано, с барабанни набивки и почти речитативни вокали, но впоследствие прераства в наелектризиращо среднотемпово великолепие. “Il Canto Del Vento” продължава традицията на бандата, започната в “Power Of The Dragonflame”, да включват по една бавна, епична песен, изпълнена на роден език. Резултатът е впечатляващ, но като балада “Son Of Pain” е още по-силна, най-вече заради прочувственото изпълнение на Fabio, което я нарежда до шедьоврите “Lamento Eroico”, “Wings Of Destiny” и “Warrior's Pride”. В “Silent Dream” се усеща спокойна, сигурна целеустременост, съчетана с умерено влияние от късните солови неща на Luca. Емоционалната “Bloody Red Dungeons” бавно, но безпощадно обгръща съзнанието, докато в един момент слушателят не започне неистово да приглася на хора. “The Mystic Prophecy Of The Demon Knight” е задължителната завършваща сюита, пълна с разнородни теми, преходи и нарации – нова блестяща перла в колекцията от подобни пространни композиции на петимата. Тук е и единственият момент, позволяващ да чуем малко агресивни вокали, които толкова добре се удават на Fabio. “Dark Reign Of Fire” се явява аутро на опуса с подчертано саундтраковото си внушение и отново ни праща в началото с тайнствен елфически шепот...
В заключение идва заслуженото признание, че Rhapsody са създали поредния си дългосвирещ героизъм. “Triumph Or Agony” е съвършеният фентъзи метъл, който човек може да слуша къде ли не – разхождайки се във ветровит и облачен ден, седнал с приятели пред ролева игра, или посрещащ изгрева от някой планински връх. Магията, която покори хиляди сърца още в “Legendary Tales”, не е угаснала.
