Повечето екстремни фенове, или поне онези, с които си заслужава да се заговориш, поне няколко пъти годишно се питат: “Какво щеше да бъде, ако Chuck Schuldiner беше жив?”. Въпреки че най-обичаният дет метъл иноватор каза последното си “сбогом” с прогресив/пауър метъл албум, наследството на Death от “Human” (1991) нататък оставя малко съмнения, че въображаемият днешен състав на групата щеше да прави неща като “Earthborn Evolution”. Това е едва втори албум за Beyond Creation, чийто дебют от 2011-а година “The Aura” едновременно ги дефинира и показа най-доброто от способностите им. Без никакви музикални колебания или задръжки, канадците дадоха да се разбере, че ще правят дет метъл за ценители. При тях отсъстват елементарните брейкдауни и самоцелно-рекордьорското свирене, с които безличните клонинги на Necrophagist пробваха да приобщят хлапетата, но вместо това превърнаха т. нар. “техничен дет метъл” в продукт със съмнително качество. Сложността, разточителството, претенциозността и непроницаемостта на песните са неотделима, естествена част от формулата. Пределно виртуозните им композиции издигат авангардния за времето си, вдъхновен от джаза дет метъл от първата половина на 90-те до съвременните стандарти за свирене, продукция и бруталност. А текстовете са сериозни и задълбочени до степен, провокираща респект и малко ирония. Но и това да слушаш проникновени лирики като “They are searching, in all this omnipresent perception, spiritual path to fight deception...”, декламирани с ръмженето на разстроен орк, е просто част от шоуто.
Beyond Creation са тоталният анти-Asphyx, което не означава, че са по-добри, а че правят нещо коренно различно, макар и с общ знаменател. Позволих си разточителното въведение, защото покрай “Earthborn Evolution” наистина няма много за казване. “The Aura” беше шедьовър, наследникът му също е такъв. Формулата е съхранена, а високият стандарт на групата е доразвит в няколко аспекта. Първо, Beyond Creation звучат още по-уверени в себе си. Песните в дебюта бяха “изчислени” до последната нота, а в “Earthborn...”, който също е композиран с принципността на класическата музика, има повече моменти, където музикантите си “отпускат душата” - без притеснения, че излизат от рамките на екстремното. “Theatrical Delirium” (какво заглавие!) завършва с абсолютно автентична джаз разигравка, която прелива в едно от многото неистови сола на басиста Dominic “Forest” LaPonte. В случай, че за пръв път чуваш това име, това е може би единственият екстремен басист в състояние да разбие представите ти, че Steve DiGiorgio, Jeroen Thesseling и Sean Malone са най-големите в играта. В тази връзка, “Earthborn...”, а също и дебютът, са толкова солови албуми на Forest, колкото са и солови албуми за всеки един от групата. Искам да кажа, че в Beyond Creation всеки инструмент е на преден план през цялото време. Няма поддържащи роли. Можеш да слушаш албума наведнъж, или да се съсредоточиш над случващото се при китарите, баса или барабаните. Богатството от идеи и детайли в аранжиментите е надминато само от това при Gorguts, но Beyond Creation все пак успяват да го аранжират в нещо, което не звучи като музика от космоса и може да зарадва харесващите по-конвенционалния дет метъл.
След още няколко албума като “Earthborn...”, монреалците ще станат легенди в ъндърграунда. Така се прави тех-дет!
