Ако още считаш Job for a Cowboy за “детска” група, значи часовникът ти изостава със седем-осем години. От цялата деткор вълна само JFAC се осмелиха да загърбят тренда и да се легитимират като истинска, съвременна дет метъл банда. Процесът започна леко колебливо в предишния им албум, “Demonocracy”, а в настоящия, “Sun Eater”, каубоите от Аризона вече са непресторена и адски компетентна прогресив дет метъл група. Да кажем, че албумът е приятна изненада ще е много малко. Това не е просто колекция от бързи, технични парчета, а цялостен и мащабен проект. Вместо да отвинтват главата ти в първите 10 секунди, JFAC започват с въведение, достойно за албум на Atheist, и от там нататък става все по-интересно. Откриващото парче е цяла епика, в която се редуват премислени китари и великолепни сола, пробивен бас и майсторските барабани на Danny Walker - онзи същият, който прави Intronaut и Murder Construct това, което са. Шестте минути на “Eating The Visions of God” събират всичко, което ще чуеш в “Sun Eater”.
В новото звучене на групата няма нищо аматьорско или превзето. Няма и заемки, поклони към дет метъла от миналото или крадени идеи - просто пичовете са пораснали достатъчно, за да направят албума, който винаги са искали да направят. Същевременно те не се срамуват от предишните си подвизи - не че има защо, но бездната между EP-то “Doom” и “Sun Eater” е направо километрична. Вокалите на Jonny Davy остават такива, каквито са били винаги и е интересно колко добре се вписват в песните при условие, че останалите от групата свирят съвсем различно от преди, докато при Davy няма осезаемо развитие. Това говори, че JFAC са запазили познатата си бруталност въпреки тотално различния формат, в който ни я представят. Освен това има моменти, в които бандата дава достатъчно жега на инструментите, за да не ги помислиш за новоизлюпени претенциозни прогресари. “A Global Shift” и “The Stone Cross” режат направо през кръста, а в “Buried Monuments” има интро и сола, които ще зарадват дори феновете на Children Of Bodom. О, да - макар и да изграден предимно върху средно темпо и сложни пъзели от китари, “Sun Eater” е пълен с такива изненади.
За съжаление онези, които милеят за биткаджийските албуми на Oceano и Suicide Silence, едва ли ще бъдат очаровани от порастването на JFAC, но съветът ми към тях е да последват групата. Вярно е, че аризонци малко се престарават с виртуозното свирене и красивите сола, но това е плод на ентусиазма им, а и не протака песните толкова много. “Sun Eater” не е революция за жанра, но е огромна еволюция за групата и е сред най-стойностния дет метъл, който съм слушал през тази година. Job for a Cowboy ги очаква страхотно бъдеще.
