Когато в съвсем нова банда се съберат ветерани от ранга на Schmier, Herman Frank и Stefan Schwarzmann, е трудно да си представим как резултатът от съвместните им усилия би могъл да бъде разочароващ. И наистина, отрано заявеното придържане към образцовия тевтонски звук натовари дебютния им опус със закономерно високи очаквания.
На пръв поглед “Send Them All to Hell” е гарантирано пиршество за олдскуул феновете. В него (съвсем умишлено) няма и помен от новаторство – всеки тон е пропит от категоричен традиционализъм и искрено преклонение към осемдесетарския музикален завет. Порядъчно техничен, но достатъчно прибран и компактен, изказът на Panzer е издържан в най-добрите хеви и спийд метъл традиции, постановени от легенди като Grave Digger, старите Running Wild и, разбира се, вездесъщите Accept. В иначе суровото и праволинейно изложение на диска е вмъкната и нужната доза мелодичност под формата на многослойни китарни хармонии и разгърнати сола, хорови включвания и дори епизодични оркестрации.
Тези, които помнят проекта Headhunter, би следвало да са наясно с вокалните качества на Schmier – без да предлага кристално чисто пеене в няколко октави, той се разписва с едно доволно респектиращо представяне, отличаващо се от познатото яростно дране в Destruction. Гласът му се вписва съвсем естествено в устрема на откриващия валяк “Death Knell” и химновата “Hail and Kill” (не, това не е кавър на Manowar). В “Temple of Doom” откриваме отчетливо влияние от класиците Motörhead, докато епичните обертонове в заглавната резачка напомнят защо Judas Priest все още са толкова важен фактор в тежката музика. Около средата си записът обаче постепенно започва да губи инерция и да затъва в репетитивност, от която силните “Why?” и “Virtual Collision” успяват за кратко да го измъкнат. Финалът с неубедителните “Roll the Dice” и “Bleed for your Sins” оставя някои отворени въпроси, но дори така общото впечатление от албума е преобладаващо позитивно.
“Send Them All to Hell” може да не е шедьовърът, на който мнозина се надяваха, но е повече от смислено попълнение в една сцена, която напоследък сякаш позабрави оригиналните си стойности, препълнена от широко скроени метросексуални индивиди и съответните им творчески попълзновения. Дано немската военна машина не остане само с този първи изстрел, защото старите кучета явно още са във форма.
