Във вечерта на мрачния и дъждовен четвъртък 13-и, столичният “Mixtape 5” и “Loud Concerts” ни дават шанс да се насладим на доза чистокръвен американски прогресив от далечния Кънектикът. Групата е Fates Warning – колкото неизвестна за масовия метъл фен, толкова и обичана от ценителите. Американците ни посещават за трети път и от непринудените им усмивки при срещата с фенове преди концерта се вижда, че те се радват да са отново тук толкова, колкото и ние.
Точно в обявения час на сцената в полупразния клуб се качват подгряващите Headless, които, неочаквано за всички, ни замерват с олдскуул хард рок парчета, а цялостният им вид и звук са смесица между Black Sabbath, Dio и Uriah Heep. Тоталната противоположност на обрания, анти-комерсиален стил на хедлайнерите от Fates Warning. Е, какво пък. Момчетата... видимо над 60-годишни, се раздават като пред пълен стадион и звучат също толкова добре. Закачките им с резервираната публика будят усмивки и тук-таме поклащащи се в ритъм глави, но нищо повече. В края на сета си те изпълняват класиката на Judas Priest “Breaking The Law”, в пълно несъответствие с тематиката на вечерта, но професионализмът, с който го правят, е оценен от присъстващите в залата.
След кратка пауза, малко след девет часа, под прожекторите се появяват и самите Fates Warning, водени от харизматичния Ray Alder, който сърдечно приветства публиката заедно с ухиления до уши Joey Vera, познат ни още от Armored Saint. Различното този път е, че в състава липсва китаристът Frank Aresti, който на това турне е заместван от Mike Abdow. В голямата зала на “Mixtape 5” вече има около триста души, а шоуто започва ударно с “One Thousand Fires” от миналогодишния “Darkness in a Different Light”, чакан от феновете близо десет години след “FWX”. “Pale Fire” и “Part of the Machine” ни изстрелват обратно в ранните години на бандата, а публиката се раздвижва и запява в унисон с Ray Alder. Fates Warning продължават да залагат на старите класики с “A Pleasant Shade of Grey: Part III” и “One“, приети повече от радушно от феновете. И музикантите съвсем не стоят безизразно на сцената, с изключение единствено на Jim Matheos, който разсеяно размахва коси, гледайки в стил поукър фейс, докато Ray Alder се препотява три пъти само през първите три песни, а Joey Vera не спира да подскача наляво и надясно, правейки необичайни опити да пее с перце в уста. По устните на Mike Abdow (явно все още ненаучил текстовете) през цялото време четем “Парам-пам-пам“, а Bobby Jarzombek съсредоточено гледа барабаните, сякаш ще му избягат. Озвучаването е на ниво, което от една страна ни позволява да се опияним изцяло от музикалното майсторство на американците, но от друга на “Simple Human” ясно чуваме как високите тонове леко убягват на Ray Alder, който компенсира с пълно раздаване на сцената. Следва редуване между песни от новия, старите и по-старите албуми, еднакво добре приети от публиката. В залата вече пеят и хората, които са слушали песните по-малко дори от Mike Abdow, а групата е видимо очарована от сърдечния прием на феновете. Меланхоличната “Wish” разчупва атмосферата и ни показва лиричната страна на прогресарите, разтапяйки сърцата на всички в клуба. След “Life in Still Water” и “We Only Say Goodbye” от “Parallels” идва заключителната “Monument”, а публиката изригва. Бандата се изнизва от сцената, но, разбира се, нещата не приключват така и музикантите бързо са извикани обратно за финалния бис от “The Eleventh Hour” и “Point of View”.
С третото си гостуване у нас Fates Warning отново показват класа, професионализъм и музикална прецизност, затвърждавайки титлата си на прогресив титани, а концертът им определено се нарежда сред най-интересните събития за концертната ни година.
Виж снимки от концерта тук.
