Вече стана банална мантрата за това колко големи бяха In Flames някога и колко са жалки напоследък, но за зъл късмет, все се намираше по някакъв повод да бъде повторена. След грандиозния провал, озаглавен “Soundtrack To Your Escape” и крайно противоречивото лайв DVD от миналата година, новият студиен запис “Come Clarity” се очертаваше като последен шанс за гьотеборгската шайка да се реабилитира (или поне отчасти).

Едно се забелязва ясно още от първите акорди на откриващата “Take This Life”: макар новият материал да не е пряко съпоставим със старите шедьоври, то поне групата вече не звучи като треторазрядна имитация на Korn. Модерното начало, въведено от петимата чрез последните им два албума, е запазено, но този път не доминира музиката по толкова безкомпромисен начин. Вместо това, то е отлично съчетано с класическите мелодет постройки, които до неотдавна бяха запазена марка на In Flames. Резултатът е крайно сполучлив - насечени ритми се редуват с мощни рифове и технични барабани, а на места се натъкваме и на специфичната за “стария” стил акустика. В албума има повече хармонии, повече сола, повече истинска агресия, въобще – повече метъл и повече запомнящи се моменти. На фона на всичко това, посредствената продукция почти не прави впечатление. Удивително заразителните мелодии и смислените текстове буквално предразполагат към наизустяване на парчетата. Anders Friden и този път набляга доста на чистите вокали - нещо, което в миналото съвсем не му се удаваше, но в което е отбелязал сериозен напредък. При все че в това отношение е далеч от класата на връстниците си Mikael Akerfeldt (Opeth) и Mikael Stanne (Dark Tranquillity), днес той звучи много по-убедително и най-вече на място в музикалната обстановка.

In Flames правят стъпка в правилна посока с “Come Clarity”, който без да предлага нещо революционно, е рядко изпипана творба и има сериозен потенциал да бъде харесан както от новите, така и от старите почитатели на бандата.