Когато Primordial реализираха последната си епика, церемониалния “Redemption at the Puritan’s Hand”, почти нямаше какво да спре набраната от предшестващия го шедьовър “To the Nameless Dead” инерция. Трудната част идваше от обстоятелството, че келтските друиди вече бяха доразвили започнатото от “The Gathering Wilderness” до съвършенство и единственото, което им оставаше, бе да заложат на най-силните си страни, стремейки се не толкова да търсят новото, колкото да акцентират на доброто композиране и да съхранят своята идентичност. Първия път им се получи почти перфектно. Сега, три години по-късно, ситуацията е малко по-различна.
Вървейки по стъпките на “Redemption”, “Where Greater Men Have Fallen” изхожда от химновото начало; комплексността на “To the Nameless Dead” (само си припомни “As Rome Burns”) все по-осезаемо отстъпва място на един тенденциозно олдскуул маниер, чийто чар не подлежи на коментар. Това обаче не би трябвало да представлява изненада за никой, който вече е запознат с визията на Alan “Nemtheanga” Averill през последните няколко години – по отношение на звука, неговата амбиция е да “отведе” Primordial обратно в първата половина на 80-те. И може би “Where Greater Men Have Fallen” успява и по този параграф. Няма да бъде пресилено да се каже, че цялостно той е най-хеви метъл ориентирания албум на ирландците до момента.
Разбира се, това по никакъв повод не е равносилно на стилово преображение – то е видимо само на повърхността. Под нея Primordial са същата, меко казано разпознаваема група, способна да те изненада във всеки един момент, без значение от обстоятелството, че изненадите продължават да са същите. “Babel’s Tower” е вдъхновена от класическия епичен дуум, докато “The Seed of Tyrants” представлява навярно най-примитивната и яростна песен на Primordial от години – директен курс към 90-те и техните блек метъл корени. Въпреки всичко “Where Greater Men Have Fallen” продължава да страда от липсата на достатъчно грандиозен момент. Дори в отличителните си парчета – заглавното и “Ghosts of the Charnel House” – албумът на косъм не успява да достигне безсмъртни епики като “The Coffin Ships”, “Empire Falls” или дори “Lain With the Wolf”.
Излишно е да казваме, че групи, които не се повтарят, почти няма, а и повечето от тях отдавна са прекратили съществуването си поради една или друга причина. Най-често смърт, понякога междуличностни конфликти. Primordial обаче не се нуждаят от промяна. Може би просто трябва да отстъпят, да поемат въздух и отново да се хвърлят в битка. Там, където история и легенда се сливат в едно.
