Настрана от неизбежните пристрастия, които ме обвързват с Vital Remains, обективното оценяване на новото студийно светотатство от страна на американската шайка не е никак лесна задача. Много се изприказва за “Icons of Evil” и далеч не всичко беше добро; епитетът, който обаче със сигурност не може да лепнеш на шестия албум на ветераните детаджии, е “противоречив”, при все очевидните недъзи на иначе чудесната творба. Забелязва се сякаш преекспонираната разрушителност на ритъм секцията, която от време на време избързва или привлича излишно вниманието върху себе си. Опустошителни бластбийтове се сипят без почивка от всяка една песен, което носи редица композиционни негативи, но всъщност представлява и една от най-силните страни на албума. Това е царство на хаоса, в което няма място за слабия. Касапницата е безпощадна, малтретираща сетивата ви с перверзно озлобление, и ако не ви стиска, си намерете нещо по-спокойно. Систематичен, стегнат и категоричен е новият сатанински опус. Комбинацията с тровещия, гърлен глас на живата легенда Glen Benton от Deicide е повече от успешна и поставя нечовешки изисквания към продукцията, които за съжаление Vital Remains не са успели да покрият напълно. Да позиционираш адекватно такова многообразие от ниски, разтеглени регистри е загубена кауза по принцип, а “Icons of Evil” и не претендира да е най-доброто постижение в областта. Точно звукът е най-слабата страна на албума, която обаче не дразни ни най-малко, предвид очевидните му достойнства. Сред тях гордо изпъква уникалният по рода си стил на групата. Няма къде да чуете друга толкова брутална банда, която да вплита успешно неокласически сола и хармонии в музиката си, че дори и без притеснение да използва акустична китара в своя инструментариум. Бързи, мелодични и дори ефирни интерлюдии се редуват със задушаващите дет пасажи, без да изместват фокуса от апокалиптичното изтребление. Нищо не омекотява звученето на групата, дори и гореспоменатите способи, а причината за това е, че Vital Remains са ортодоксална брутал дет формация, от която е нелогично да се очаква дори и минимална мекота или леснодостъпни рифове.
Целенасочената антирелигиозна пропаганда тук приема формата на безсрамно оскверняване на всичко християнско. Още от откриващия инструментал срещаме присмешката на сатанинското трио към саможертвата на кръста. Чуваме звуци от бичуването и последвалото побиване, преди портите адови да се отворят и негово тъмно величество Glen Benton да изплюе с презрение “Where Is Your God Now?!”. Следва малко над час от осакатяваща рифова експанзия без минута почивка. Формулата е ясна – здрави, всепомитащи рифове, злобен припев, разнообразени от епичен китарен дуел, и после пак по много от същото. Всичко това би било дразнещо с репетитивност, стига да не беше изпълнено с достойна за уважение прецизност и високо музикално чувство. Песните са удължени нарочно с цел така присъщата за Vital Remains многоминутна епичност, а спасението от клишираността се крие в пословичната за Tony Lazaro инструментална грамотност. Основен вдъхновител за гръмотевичните сола и достопочтен шрединг в албума очевидно е Yngwie Malmsteen, което всъщност обосновава и заключителната кавър-версия на “Disciples of Hell”. Надали подобна песен би стояла на място, изсвирена от коя да е друга дет банда. Един поглед към предишния студиен албум на групата - “Dechristianize”, показва, че за първи път от толкова много време не получаваме стилово раздвижване във Vital Remains. “Icons of Evil” по-скоро продължава поставените преди близо четири години модели, отколкото да развива нови. Въпреки немалката времева дистанция, двата албума почти не се различават стилово, експлоатирайки по сходен начин вече добре сработения контрапункт класическа дет рифовка – мелодични, китарни двугласия. Склонен съм да разглеждам това като преломен момент в творчеството на групата, която в последно време сякаш утвърждаваше идеите си, както в собствените си очи, така и в очите на многолюдното дет войнство. Може би и поради това се залагаше на по-компактен и многофункционален състав. В този смисъл, обявеното няколко месеца след издаването на “Icons of Evil” търсене на басист и китарист като постоянна част от групата сякаш бележи края на този етап и ме оставя с мисълта, че ни чака още по-голямо и още по-идейно зверство след няколко години.
И да се върна на ключовата дума “противоречив”. Vital Remains може и да получават противоречиви рецензии за работата си, но музикално не се приближават дори и малко до това определение. В “Icons of Evil” не остава нищо недоизказано или недоразвито. Групата разрушава систематично и без недомлъвки, гази в едър мащаб с необуздана ярост, докато тъпанчетата ви остават болезнено заглъхнали, а всички свещени символи – старателно омазани с фекалии.
