Гласът на природата... отново е тук. И всички сте подвластни нему. Две години след есенната жътва (естествено, говоря за дебютния албум на Fjoergyn – “Ernte im Herbst”), тъкачите на този глас решават отново да създадат шедьовър не само във фолк/епик поджанра, ами в метъла като цяло. И го правят решително.
“Ernte im Herbst” беше впечатляващ албум, който ме отвя още първия път като го чух, стъписан от това, което долавят ушите ми. С многобройни фолк влияния и красиви инструментални партии, тавата бе нещо наистина умопомрачително. Нещата хем са се променили, хем са си останали същите. “Sade et Masoch” сякаш е малко по-различен. Фолкът може би е по-малко, но затова пък са вкарани множество влияния от други, многобройни стилове на по-тежката музика. Епичността е налице, както и сякаш израстване на музиката и звученето на Fjoergyn. Ситуацията с трудността да се определи кое е по-добро – дебютът или сегашната творба на немците, ми напомня леко за същите съмнения относно една друга моя любима група – Turisas. Все пак, макар че “Sade et Masoch” е по-зряла творба, и отново е нещо прекрасно и невероятно като музикално изживяване, ще се наложи да призная, че за мен дебютът на немската тройка е по-добър.
Интересна е обложката на албума, носеща някаква скрита и ненапълно ясна символика – сочна ябълка с ангелски криле, през чиято изрязана дупка се вижда, че целият плод всъщност е червив отвътре. Отново природна обложка (след нежната пеперуда в “Ernte im Herbst”), за да не се съмняваме и за миг, че наистина неслучайно много хора наричат немците “творящи Ода за природата”. Въпреки че по някакъв начин самите те са природа – името на групата, взето от исландската митология, придобива значението на “природа/Майка Земя”, което още повече подчертава гореспоменатите от мен неща.
Албумът е изграден от девет стабилни, дълги песни, със сумарно времетраене от около 52 минути – повече от достойно. Какво имаме в този запис? Отговорът е: какво ли не. Налице е едно прекрасно интро, озаглавено “Prolog”, сякаш ще бъдем въведени в някаква книга; имаме едно скоростно, агресивно парче с леко разярени вокали като “Katharsis” (един от фаворитите ми в албума); няма да минем и без по-нежни песни като “Ach Sprich Doch”, където Stephan шепти, приканва ни да “говорим”. Постепенно нежността отстъпва място на по-бързи и тежки нотки, за да дойде и последното приканване на вокалиста:
Ach sprich doch Mensch, wer bin ich nur
Nun kenn ich meinen wirklich Wert
Greif unser Herz, verwisch die Spur
Und laufe weg, mach nie mehr Kehrt!
“Narziss (T)” също е уникално парче, където можем да чуем и провлачен хор, и разчупени рифове. Това, което винаги ми е харесвало при Stephan е, че пее с изключителен патос и вдъхновение, само подчертавайки цялостното звучене на Fjoergyn. Не мисля, че има смисъл да ви посочвам най-забележителните песни в тавата, най-малкото защото всяка е като глава от книга, и тези девет глави, взети заедно, правят книгата на природата. Всяко парче има своя уникален чар, и по този начин просто искам да ви кажа, че всяко е забелжително и не за изпускане, без всяко от тях албумът ще звучи непълноценно. Няма пълнежи като при огромен брой други групи, тук всичко си е на мястото. Просто чуйте примерно затварящата “книгата” “Sade” и наистина ще разберете какво имам предвид.
Е, тъкачите на гласа на природата от Германия отново сътвориха нещо невероятно, макар и по-мрачно и различно от предишната си творба. Като цяло, “Sade et Masoch” е албум, който съдържа в себе си толкова различни влияния, че всеки ще намери нещо за себе си в него, почти съм сигурен. Силно се надявам още идната година да чуем нещо ново от Fjoergyn, защото ако не друго, то поне техните творби са едно истински разтърсващо и неповторимо изживяване. Защото други като тях наистина няма. Буквално го приемете.
