Ама че хубава година за фолк/викинг метъла, съответно и за малобройните (засега) фенове на стила. Имахме си нов Turisas, Fjoergyn, немалко страшно силни дебюти, а ето че след две разтърсващи демота и Svartsot решават да изработят своя дебютен албум – “Ravnenes Saga”.
Може би ще е добре да вкарам малко обяснения, засягащи името на групата и албума – “svartsot” на датски означава “черна чума”, а заглавието на тавата ще да бъде “Сага за Гарваните”. Естествено, става въпрос за двата гарвана на Едноокия – Хугин и Мунин, кръжащи всекидневно и кръстосващи Мидгард (и не само), за да докладват после на господаря си за видяното. Обложката е напълно тематична – гарван във въздуха, на заден фон още един, а околната среда сякаш е земното кълбо, погледнато отвисоко.
Стабилна, яка работа. Точните думи за сътвореното от датската шесторка. Имаме доста мощен синтез от контрастиращи помежду си мелодия и вокали – фолклорни, в повечето случаи леки и веселяшки мелодии, и грухтящи, едва ли не детаджийски партии от страна на Claus Gnudtzmann. Интересното е, че поне от моя гледна точка Svarsot имат доста заемки от други групи от нишата си (може би най-много от Finntroll), но съумяват някак си да запазят известна доза оригиналност и да се открояват от ала-Finntroll групите, които нарастват едва ли не с всеки изминал ден. Балади нямаме – за какво са ни? Тук става дума за берсеркери, девици, битки, коне, чудовища – всякакви премеждия, описани през очите на гарваните. Не е случайно това заглавие все пак. Грабваш брадвата и скачаш да колиш някого без да питаш – към нещо такова те подтикват по-голямата част от песните в албума. Бойни напеви сякаш неканени идват в съзнанието ми, наред с многобройни наздравици с медовина – звученето на песните само изгражда тези визии. Stewart Lewis прави чудеса и незабравими мелодии с невероятната си флейта, Claus реве с все сила, а китарите сякаш са подскачащи свободни електрони. “Jotunheimsfaerden”, например, е композиция, която никога няма да забравя – дори след години време. Невероятно майсторско начало с флейта, прекрасна реализация в по-късния етап на песента. Няма какво да обяснявам, всяко парче в “Ravnenes Saga” буквално коли и беси.
Неслучайно албумът ми е в топ десет за текущата година. Svartsot закопават поне едно 90% от фолк/викинг групите на няколко стъпки под земята – общо-взето из дебрите на Хелхайм. Даже, поне за мен, надминават и така тачените (и техни вдъхновители, съдейки по звученето) Finntroll, и то с доста. Гореща препоръка е да чуете за какво става дума. Ако после из новините докладват за заколени с помощта на брадва жертви – не съм виновен аз.
