Wake up and stop dreaming, your real nightmares have begun - призовава новата мрачна творба на немските машини от Mystic Prophecy. Почти две години след безспорната резачка на групата – “Savage Souls”, появата на “Satanic Curses” най-сетне е факт, за да завладее и опустоши тотално душевността на феновете. И ако приемем “Savage Souls” за действително върхово постижение в творчеството на Liapakis и компания, каквото всъщност е, то няма как да не отдадем заслуженото и на новата демонична тава на момчетата. Че няма място за сравнение между албумите, е вярно, тъй като отличителната черта на миналия бе подсиленото хеви-пауър звучене, докато в Satanic Curses съвсем определено се набляга на повече мелодичност за сметка на по-еднотипна композиционна структура, на моменти преобръщана на 180 градуса, което смятам, че само по себе си е достатъчна причина за внимание от страна на феновете на стила... Но е твърде възможно още след първия досег с дяволското изчадие на немците да бъдете тотално отнесени и пристрастени до крайна степен, както се случи със самата мен.

Демони, мрак, проклятия, кървави клетви и още купища адски творения излизат на талази от “Satanic Curses”, за да нахлуят в ума на слушателите и да подложат възприятията на един садо-мазохистичен терор, какъвто албумът определено е склонен да окаже. За това подсказва дори самата обложка, която е концептуално свързана с основната тематика и мрачните заглавия на песните. За моя изненада, този път тя е дело на недотам известния Jonas Cawalek, заменил Axel Hermann, отговорен за арта на “Savage Souls”. Стилът на художника целенасочено се придържа към този на Hermann, но този път пред очите ни е една по-разгърната картина. Триумфиращи сатанински конници, излизащи от налегналата пейзажа мъгла и огрявани от слабата лунна светлина, настъпват, за да довършат мрачното си дело, предвождани от зомбирания си пълководец, подкарал в луд бяг демоничното си добиче през пламтяща пентаграма, размахвайки заплашително вече окървавената си брадва и готов да отнесе вътрешностите на всеки, осмелил се да се изпречи на пътя на неживата му армия. Доста красноречив жест, имайки предвид силата на албума. Вече описаната адска смесица е включена в строга организираност, проличаваща във всяко от парчетата. Самите те са майсторски миксирани от Liapakis и Fredrik Nordstrom, работил и върху “Savage Souls”, но все пак последният далеч не е от хората, които се нуждаят от каквото и да е допълнително представяне. Лейбълът отново е Massacre Records и дотук всичко е перфектно изпипано, но ще карам по същество...

Краткотрайните звуци от касапско клане в разгара на батална сцена, с което започва откриващата “Back From The Dark”, са чудесна интерлюдия към това, което се разгръща постепенно с напредването на композицията. Прозвучават характерните за Mystic Prophecy пауър нотки, изстрелвани чрез чудовищните китарни рифове на Martin Grimm и Markus Pohl, съпътствани от вокалните партии на вокалиста от гръцки произход, който още веднъж ни демонстрира изпълнения на изключително високо ниво. Красиви сола и бриджове допълват композицията, както и тази на “Sacrifice Me” - едно по-мелодично парче, обрисуващо доста точно цялостния характер на албума. Като стана дума за бриджове, в “Satanic Curses” такива има в изобилие и често именно те са едни от най-интересните моменти, предшестващи мрачните припеви. Всъщност формулата “бридж-припев-соло-припев” е залегнала непоклатимо в основата на албума, но това далеч не е повод за притеснение, след като изпълненията са коренно различни и строго индивидуални във всяка една песен. Пример за това е избраната за сингъл “Dark Forces”, радваща ухото с постоянната рифовка, раздирана от мощния бас на Martin Albrecht и гръмотевичните барабани на Matthias Straub, следвана от едноименната “Satanic Curses”:

The gate of hell, it’s open again,
Thousands are coming to get his revenge,
The earth drouns in blood,
The riders unbound,
They try to destroy and kill all around…

Поредният красноречив момент, представен по невероятен начин от призоваващия, заклеймяващ глас на Liapakis… И да, поредната мелодична песен, вписваща се перфектно в замисъла на групата, демонстрирайки изключително чувство за ритъм и звукова хармония. Хармония, насилствено нарушена от треснята в следващата я “Evil Of Destruction”, където отново ставаме свидетели на титаничните барабани и здрава, безкомпромисна рифовка от страна на Pohl и Grimm, отстъпваща за момент светлината на прожекторите в полза на експедитивното соло, почти заглушавано от раздиращите се вокални партии. “Demons Blood”, може би любимата ми композиция в “Satanic Curses”, смекчава създаденото от предшественика си напрежение и приема подчертана хеви насока, характерна повече за дебютния “Vengeance” и последвалия го албум - “Regressus”. Нито това, че солото е вплетено в самите рифове, нито балансираните от Liapakis припеви, намек за далечното минало на бандата, или просто фактът, че е най-дълбокото и лично парче в тавата, превърнала се в мой своеобразен фаворит, не е от голямо значение. Важното е, че става дума за една изключително добре изградена песен, издържана в добрите стари традиции на Mystic Prophecy и явяваща се перфектно допълнение към “Satanic Curses”. “Damnation” и “Rock The Night”, от своя страна, нахлуват яростно с гръм и трясък и напомнят основната, опустошителна концепция в албума. Те смазват всичко живо с екстремното разнообразние от китари, мелодика в бриджовете и припевите, съпътствани от по-спокойния бас, изживяващ се като задрямало за кратко чудовище, развилняващо се в резачките “We Will Survive” и “Grave Of Thousand Lies”, които продължават атмосферата, създадена от предишните композиции. Включена към финала на албума, присъства интересно интерпретираната от момчетата версия на всеизвестната “Paranoid” на легендарните Black Sabbath, в чието лице откриваме един добър кавър, разкриващ духа на оригинала, но с прибавените отличителни китарни черти на Mystic Prophecy. Бонус парчето, носещо заглавието “We Fly”, се явява точен, логичен и напълно достоен завършек на целия албум, обединяващ в едно различните елементи, присъщи за всяка една композиция от самото начало – налице са хеви и пауър елементите, фон, характерен по-скоро за спийд стила, здравата рифовка, мелодичното изпълнение от страна на Liapakis...

Какво повече можем да желаем? За вас не знам, но за мен липсваше един доста основен елемент, присъщ на Mystic Prophecy, а именно някоя хубава, красиво изпълнена, прочувствена балада. Нещо в стила на толкова обичаните “Into The Fire”, “In The Mirror”, или дори нежните инструментални изпълнения “Never Ending” и “The Traveller”. За щастие, разочарованието ми не продължи дълго - оказа се, че японците за пореден път са облагодетелствани, този път с така желаната от мен баладична композиция, озаглавена “Stranger In Me”. Накратко, понеже едва ли ще успея да предложа достойно описание за тази музикална магия, песента ни предлага перфектен, лек инструментал, спокойно изпълнени вокални партии, само за да приеме тежката насоченост, с която бандата стана любима на толкова много фенове на тази музика по света. Преди малко говорих за най-лично и дълбоко парче; може би е редно да поправя грешката си, защото в лицето на “Stranger In Me” имаме най-чиста проба от смесица между дълбокосмислена лирическа тема, вплетена по уникален начин с неземно красивия инструментал, и всичко онова, поставящо баладата редом до гореизброените ми фаворити.

Е, имаме една прекрасна нова продукция, пълна с интересни композиции, които предлагат доволно количество сила и енергия на феновете; имаме и препратки към старите творения на Mystic Prophecy. Приключвам, преди да съм продължила с хвалебствията и да изпиша някоя и друга страница, но, по дяволите, албумът го заслужава. Затова спирам дотук, отправям един искрен съвет към феновете на стила: чуйте това, хора! ...И отивам да го слушам на спокойствие за пореден път.