Има албуми във всеки музикален жанр, които до определена степен съграждат неговите основи и чертаят пътя на подстиловете му. Такъв неоспоримо е албумът "Land of the Free" на златната хамбургска четворка Gamma Ray, изключително влиятелен в пауър метъла и един от немалкото поводи Kai Hansen да бъде наричан "Кръстник на европейския пауър метъл" до днес.

Леко и стъпка по стъпка варираше творческата насока на тевтонския квартет през годините, но едно е сигурно - неразривна е връзката между Hansen и три неща - епичност, бързина и онази пословична веселяшка нотка, характерна още за творбите му в Helloween. Със смесени чувства очаквах "Land of the Free 2". От една страна, стана някак досадно да ставаме свидетели на "продължения" на велики албуми, които се оказват безидейни и кръстени по съответния начин чисто и просто с комерсиална цел; от друга страна заради сантимента и изключителната си привързаност към "Земята". Името "Land of the Free" постави доста висока летва пред Gamma Ray, но Hansen, доказвал години наред, че каквото пипне, става златно, отново не изневери на тази своя традиция. И така, квартетът се завръща с разтърсваща тава, която концептуално се връща към ядрото на "Land of the Free". Тя е по-динамична, по-модерна, но и се опира на класически хеви метъл рифове и постройки.

Отварящото парче, към което има и клип - “Into the Storm”, напълно отговаря на заглавието си. То просто зашеметява слушателя със скорострелен хеви метъл - бързина и китарна енергичност от-до в куплетите, бриджовете, припева и не на последно място - в китарния диалог на Hansen и Richter. Във “From the Ashes” се появяват рифове, инспирирани от класиците в жанра, Iron Maiden. Те, обаче, по никакъв начин не са тромаво изкопирани в композицията, а се оказват в симбиоза с епичната постройка на песента, хоровите и надъхващи припеви. Следва кратката интерлюдия “Rising Again”, чийто завършек въвежда в бурната спийд/пауър перла “To Mother Earth”, която силно нампомня на “Man on a Mission” и се нарежда на първите редици в мелодичното спийд течение, характерно за бандата и пословично за Kai Hansen. “Rain” е по-тежка и носи динамиката на концертно парче, като прави деликатна препратка към “No World Order”, но с по-модерно звучене. Тук няма как да не обърнем внимание и на по-разчупеното пеене, което пък от своя страна достига кулминацията си в следващата композиция – “Leaving Hell”. Тя е в подчертано по-тежък стил, което е подсилено от изкараната на предна позиция ритъм-секция. Интерес будят куплетите, в които Hansen използва вокалните си способности по доста забележителен начин, който макар и крайно нехарактерен за него, обогатява идейната цялост на албума. Много интересна е следващата композиция в тавата. Тя е рожба на Zimmerman и носи изключителна свежест и оригинална промяна, което я превръща в един от диамантите на албума. Характеризира се със средно темпо, по-мрачна атмосфера, която маркират и музиката, и текстът, особено припевът и атмосферичното соло. Тук отново слушателят не може да остане безучастен към магията на Хансеновия глас, която има различни оттенъци в различните структурни части на парчето. След леко мрачния нюанс, който оставя то, върху слушателя с всичка сила се стоварва безкомпромисната “When the World”. Енергични спийдарски куплети, химнов припев, лирично соло – рецепта, която винаги ще си остане запазената марка на бандата, но която с годините те все обогатяват и разширяват. И Dirk Schlachter не остава безучастен в композиционно отношение. Той създава дългата и изключително разнообразна в рамките си “Opportunity”. Тя започва баладично, като темпото се сменя непрестанно, достигайки максимална бързина в средата по време на солото на песента. Тържественият припев и нежните окраски на акустичната китара през цялото време правят песента многопластова и интересна. Веселяшкото начало на ‘Real World” отвежда из епохата на Scheepers и особено напомня на “Rich and Famous”. С типично безгрижен тон звучи тя и закачливият й припев няма как да не накарат слушателя да се усмихне и да запее с пълно гърло, което й дава неописуем концертен потенциал.

Една от най-великите китарни двойки в метъл музиката безспорно са Kai Hansen и Henjo Richter, които винаги са се допълвали и в инструменталните си диалози, и в композиционен план. “Hear me Calling” е творба на Richter, която нахлува с бясна ритъм-секция и отново се движи по спийд метъл скала; има силен, енергичен и запомнящ се припев и характерно за титаничната двойка мелодично китарно соло. Тя минава като тайфун през слушателя и краят й дава път на опуса в албума - последната 12-минутна композиция “Insurrection” е в духа на “Rebellion in Dreamland” и прави конкретна препратка към нея не само от гледна точка на заглавието, а и от музикална такава. Песента звучи като опера и атмосферата варира, като комбинира лирика и епичност, ускорен и втежнен спийд ритъм, тържествени пауър пасажи. Това определено е истински метъл химн и доказва, че Kai и квартетът му не виждат умора и творчески спънки.

12 години след знаменитата класика “Land of the Free”, хамбургският квартет Gamma Ray се изправи пред предизвикателството да сътвори продължението й. И ето, бандата се завърна с абсолютния шедьовър “Land of the Free 2”, белязан от здрави и бързи рифовки, епични и тържествени припеви, прекрасни мелодични сола, от които те побиват тръпки. С всяко следващо свое творение те облагородяват и разширяват хеви метъл вселената, която създадоха и “Land of the Free 2” несъмнено успява да покаже безграничната творческа мощ на великата четворка!