Това, което преди няколко години бе апокрифен проект, се превърна доста изненадващо в неделима част от музикалната сцена не само на Сърбия или на Балканите, но и в световен мащаб въобще. Когато през 2004-та година дебютният албум на Demether – “Within The Mirror”, си проби път през дебрите на Сърбия, малко хора предполагаха, че ще докосне сърцата на феновете на стила по толкова интензивен начин. Сега, след появата на “Beautiful”, почитателите със сигурност ще увеличат броя си многократно... и не, определено няма да е без причина.

Първото, което трябва да се изясни по адрес на албума, е промяната в насоката на стила и цялостния саунд на бандата. Ако в дебютната тава се наблягаше в голяма степен на симфоничните елементи, тук положението е доста по-различно. Не казвам, че симфониката липсва, дори напротив, просто вече няма водеща роля и е поставена на заден план за сметка на вече подчертаното готическо звучене. Меланхолията струи от всяка една песен, налагайки едно по-сериозно, мрачно настроение.

Краткото, но многозначително въведение “Eternal Sundance” е последвано от “Stop The Rain”, където за пръв път си проличава повечето внимание, отделяно на инструменталното значение и неговата сила: равномерен бас, леки китарни рифове и маса цигулки допълват прелестния глас на Dunja, леещ се изключително мелодично и следващ всяка една извивка на създаваната от момчетата мелодия. Гореспоменатата меланхолия приижда на вълни от “Lacrimosa” - песен, която мигновено се превърна в мой личен фаворит. Защо ли... Атмосферично, мелодично, красиво изпълнение в традицията на Demether, но същевременно доста различно от всичко, продуцирано досега от групата... Как да не обикнеш такава перфектна композиция? Не казвам, че положението в останалата част на албума е по-различна от гледна точка на точността, явния професионализъм и вниманието, с което са се отнесли сърбите към идеята. Тук е мястото да отбележа и високото качество на звука, присъщо за “Beautiful”, което бе характерно и за “Within The Mirror” – втората творба е записана в същото студио и продуцирана за пореден път от One Records. Смея да твърдя, че всичко е изпипано до степен на съвършенство, което може само да ме радва. Такова е положението и в “Shy”, по-динамична песен, изградена на базата на еднообразен риф и почти постоянно темпо, но в същото време разнообразявана от ариите на Dunja и лекото клавирно изпълнение, звучащо успоредно с останалата част на инструментала. “Her Last Home”, налагаща отново нерадостна атмосфера, напомня звученето на групата от времето на “Within The Mirror”, но твърде далечно – разнообразието отново е на подходящо ниво, а леката мелодия, моментите на инструментална пауза, поставящи вокалните партии на пиедестал и прекрасното китарно соло галят ухото на слушателя, подготвяйки го за следващия музикален шедьовър. “Autumn” е отново разнообразна, звуково обогатена песен, композирана от напълно противоречащи си части - затихващо, мрачно симфонично изпълнение, достигащо необикновена динамичност и ритъм, само за да избледнее отново, отстъпвайки пред цигуларното начало на “Old Well”, или музикално представената от Demether легенда за ожаднелия пътник, осмелил се да утоли жаждата си в крайпътно румънско градче... Впечатлението за жизнерадост набързо се изпарява, когато прозвучава за първи път дрането на Damjan редом с нежния глас на Dunja. Интересен момент тук е целенасоченото фалшиво, деградиращо поведение на въпросните цигулки, подсказващи един доста нерадостен, поучителен завършек:

He, who drinks the water from the well,
Falls into her embrace, tells the tale...
As the eyes are windows to the soul,
Through his gaze she'll know it all...
No one ever heard a word of him,
Some tale says his soul still lingers thirsty...

And if you're riding
Through some old Romanian town on your road to East,
You should never stop before the dawn...
Never stop before the dawn...

Мрачната история е следвана от най-силната композиционна част на албума, а именно двете части на Winter: “End Of Silence” и “Conclusion”. Голяма част от магията на първата се дължи донякъде на съвсем простото изграждане – неизменните цигулки, леки клавири и баладичен дует. Колкото до “Conclusion” - креативността на Demether не спира да ме учудва, дори когато става дума за десетсекунден, постоянно повтарящ се симфоничен момент, разтеглен в рамките на почти минута и половина, но звучащ изключително на място и като достатъчно логичен, тежък завършек на “End Of Silence”. Следва кратка промяна чрез по-забързаното звучене на “Don’t Linger”, което разкъсва за миг булото на тъгата, обхванала целия албум. По-сериозна роля е отредена отново на симфоничността и гласа на Damjan, подкрепяни от баса, перманентните китарни изпълнения и позитините припеви, където се включва и талантливата вокалистка. Прекъсването отново е краткотрайно, защото следва шедьовърът “Requiem 2012”, обрисуващ отново тъжна история, но за разлика от “Old Well”, лириката тук е крайно ограничена за сметка на постоянната мелодия и ариите на Dunja; открива се и музикалната тема от “Lacrimosa”, както и някои латински фрази от римокатолически реквиеми, включени напълно на място и звучащи като благословия, контрастираща с идеята на самия текст: “Requiem Aeternam dona eis, Domine…Ex audi, ex audi orationem meam (Eternal rest grant unto them)”. Колкото до финала, представен е от втората версия на “Her Last Home”, по-конкретно, църковен вариант. Не, този път не става дума за нещо открито религиозно, песента е същата, без каквато и да е промяна, но e поставена на фона на орган, който действително налага църковното, едва ли не заупокойно настроение. Учудващо е как с един допълнителен елемент групата не само съумява да изгради коренно различно звучене на една и съща песен, но и да сътвори достоен завършек на гениално замисления шедьовър. Защото “Beautiful” е точно това...

Именно поради тази причина феновете на симфоник-готик сцената нямат никакво право да се оплакват от резултата. Лично аз останах очарована от замисъла на Demether - тук говорим за крайно красиви, мелодични, атмосферични изпълнения, покъртителни текстове и мелодии, способни да докоснат трайно душевността и на по-претенциозните фенове. За съжаление, редом с респекта и благодарността към сърбите, неминуемо стигам до горчивата истина и съжалението, че не разполагаме с подобни формации, що се отнася до родната сцена. Но това е друга, доста болезнена тема... И все пак, това, което правят Demether, може преспокойно да послужи за перфектен пример, от който да си вземем поука.