Усещали ли сте как призрачната ръка на смъртта плавно и със смразяваща хладина се спуска и докосва рамото ви? Чували ли сте как струните на сърцето се късат една по една, безспир, под напора на болка, тъга и мъка? Първото – едва ли, второто – може би. А ако четете това ревю, ще ви кажа, че е време да чуете елегия, една творба, която ще ви запознае с това колко негативна енергия, колко скръб може да има по този свят. Ще ви запозная с “Во Скорбях”.

Това не е музика. По-скоро бих го оприличил визуално на черна река. Катранена, без капка светлина в нея, каквато никога не е имало и никога не ще има. Само тъга и мъка се гонят из бързеите, заиграли се със скръбта и печалта. Многократно съм хвалел depressive suicidal black metal творящите групи за уникалната им атмосфера, но това тук ги захвърля право в пепелта. От музикална гледна точка Во скорбях могат да бъдат класифицирани като главно фюнеръл дуум метъл с едва доловими ембиънт влияния. Творбата представя езическите, в частност славянските, мисли и вярвания за смъртта, задгробния живот и взаимоотношенията живи-мъртви, както и ред други неща.

Душата се ражда в началото на всяка от песните, за да бъде тотално пометена от мрачните и скръбни напеви и атмосфера с течение на времето. “Несчастие” е назована откриващата албума песен, и отреденото й име е напълно оправдано. Злокобна мелодия, комбинирана с виещи вълци посрещат дръзналите да навлязат в сивотата на изградения от албума свят. Мъртъвците оживяват, духовете им се вихрят около скърбящите, протяжните вокали на Яромир разкъсват сърцето в синхрон с изкривените китари. Ждана се включва от време на време - колкото контрастираща и противоположна на дерящия се, тежък вокал на Яромир, толкова и подсилваща чувството за обреченост и тъга; и двамата създават нещо наистина невероятно и помитащо със скръбното си звучене. Накрая само вятърът навява тъжни слова и свисти в безбрежната пустота, за да се пристъпи към следващото възпение на мъката. “Сироты” включва още един женски вокал – Наталья, а мелодията на песента е още по-жаловита от “Несчастие”. Женски хор с типично руско звучене, после редуващи се чисти и по-тежки вокали, диалогова форма, скръб, мрак, сивота… Насъбира се всичко това и се сформира втората „глава” от поемата на скръбта, която са сътворили Во Скорбях. “Батюшка” е разделено на две части, сякаш надпреварващи се коя да е по-тъжна и изпълнена с болка. Берсень подема мелодичен напев в типично църковен стил (стига да не говорихме за езически погребални традиции), а Яромир отново се включва умело, придружен от виещите китари. “Батюшка, батюшка!” крещи, реве с все сила той, късащ поредната струна на сърцето, забиващ поредния мрачен гвоздей в ковчега на светлината в нашия живот. Мрачно свършва първата част на песента, в тиха агония, за да отекнат първите глухи звуци на следващата. Първа, втора нотка на китарата, първи, втори вопъл на загинал човек, който не ще бъде чут. Вик, рев, още един, поредният. Прекалено тежка е атмосферата, светът губи позитивността си, губи светлината, която носи животът. Тази “музика” отвежда слушателя някъде другаде и не мисля, че на всеки би му харесало мястото, където ще бъде отнесен, даже никак. “Ой, матушка, тошно мне” е закриващата композиция в този опус. С изразени ембиънт влияния, тя отново сякаш събужда в ума ми картина, която смразява със своята пустота и сивота. Песента всъщност съдържа запис на скърбяща жена от село Подсереднее, оплакваща починало детенце. Макар и почти двойно по-кратка от останалите в албума, “Ой, матушка...” отново впечатлява с тежката си атмосфера, а заглъхващите, тъжни пеения на женицата карат дори и най-закоравялото сърце да трепне. Поне малко.

Както обясних по-горе, към тази творба трябва да се отнасяте внимателно. Прекаленото слушане може да доведе до какви ли не странични ефекти, а самото звучене на Во Скорбях може да ви смаже, ако сте от по-впечатляващия се и чувствителен тип хора. Смея да твърдя, че макар и албумът да не се причислява към любимите ми рилийзи за тази година, несъмнено е най-емоционалният такъв, оставящ назад всички останали, които съм слушал. Чуйте го и вижте какво ще направи тази музика с вас. Аз открих.