След като точно преди година бяхме шокирани от новината за разпадането на Shaaman, стана ясно, че барабанистът Ricardo Confessori ще продължи дейността на групата. Напускането на Andre Matos, Luis Mariutti и Hugo Mariutti беше обявено за край на бандата. Месеци по-късно, обаче, на официалния сайт на Shaman бяха обявени заместниците на легендарните членове както следва: Thiago Bianchi - вокали (Karma), Fernando Quesada - бас и Lеo Mancini - китара (Tempestt, Sunsarah). Не мина много време и новината, че се готви нов албум на бразилския квартет, зарадва голяма част от феновете, но и беше приета скептично от други заради липсата на любимците им в новата формация.

“Immortal” е заглавието на третия и може би и най-важен студиен албум на групата. На първо впечатление от демотата, семплите и дори от обложката, силно наподобяваща тази на първия им титаничен албум – “Ritual”, си личи отчаяният опит на бразилците да се завърнат към корените си. Както винаги, албумът се открива с доста стойностно инструментално интро, озаглавено “Renoviatti”. Същинската и най-чакана от мен част започна под името “Inside Chains”. Признавам, че различни чувства бушуваха в мен, докато я слушах. Рифът, с който започва песента и цялата тръпка ми харесаха много, но лично аз не бих я сложил в началото на тавата, особено след като знам колко много биха очаквали феновете от нея. Изцяло не одобрявам решението вокалите на Thiago да започват, сякаш пее през телефонна слушалка. Като цяло, “Inside Chains” е и един добър знак, че тази група не е спала. Вторият трак е озаглавен “Tribal By Blood” и започва с многообещаващи риф и мелодия. Структурата на песента е типична за Shaman и даже лесно може да бъде сбъркана с някоя от песните от предишните албуми. Тук не може да се отрече, че Thiago се справя много добре в куплетите, но на припвите е пълна трагедия. Това разваля иначе привидно доброто парче. Първото ми впечатление от последвалата едноименна композиция беше, че е безкрайно скучна. В крайна сметка, песента е идейна, с добър припев и мелодия, но самата тръпка в нея е убита от всички тези опити на групата да наподоби старите си неща. В средата дори се обажда индиански глас на фона на екзотични ударни и духови инструменти - до болка познат ни елемент. “One Life” първа беше представена на феновете като демо. От нея тръгнаха и надеждите, че Shaman ще направят нещо свежо и същевременно няма да изневерят на стила си. Съвсем смело ще си позволя да заявя, че това е най-добрата песен от “Immortal”. Плътно след нея е “In The Dark”. Отново много добро попадение, тънко напомнящо старите неща на бандата. Разбира се, почти неизбежно е наличието на “пълнежи” в един албум и в тази графа се вписват песните “Strenght” и “Freedom”. Те просто преминаха и не успяха да грабнат вниманието ми с нищо през всичките 10 пъти, в които слушах албума. “Never Yield” вече е друго нещо. Тя е изключително силна и ми е непонятно защо се намира на предпоследна позиция. “Immortal” приключва с една акустична, спокойна и приятна песничка с доста приказно заглавие. “The Yellow Brick Road” е нещо наистина изненадващо и след края й човек наистина се замисля, че албумът не е чак толкова лош и заслужава да му се даде втои шанс.

Свикнали сме да слушаме как групи се опитват да надминат себе си, но бразилците Shaman се опитват да направят точно обратното. Te крадат от себе си. В тяхното положение е напълно разбираемо защо се случва това. “Immortal” определено е добър запис, но бледнее на фона на дирята, която са оставили Matos и братята Mariutti в историята на състава. В никакъв случай албумът не може да бъде наречен разочарование. Той дава много доказателства, че тази група не е умряла и има още какво да подобрява и създава.