Andre Coelho Matos – това е име, неразривно свързано с пауър метъл сцената от края на 80-те години досега. Годината, в която той за пръв път излиза за сцена, 1985-та, бележи началото на пътя на един идеен, талантлив музикант и певец с класическо образование, изключително отдаден на джаз, рок и метъл музиката, с несекващи идеи за развитието на последната. Сформирал банди като Viper, Angra, Sha(a)man, участвал в проекти, разполагащи се по широката скала от джаз до метъл (включително такива като Virgo, Avantasia, Aina, Luca Turilli), той за 20-годишната си кариера успява да се развие, за което особено му помага работата с големи имена.

Ето така той прави своя избор за продуценти на албума си, които се оказват небезизвестните Roy Z и Sasha Paeth. Цялостната концепция на бразилеца е да направи от своя албум едно своеобразно резюме на кариера си като рок певец и музикант. И в този смисъл, той успява да хване от всичко по малко – от безбрежния тийнейджърски ентусиазъм във Viper, до вече зрелостта на творческия процес в Sha(a)man.

Начало на албума бележи менуетът ала Вивалди, който отваря по страхотен класически начин пътя на творбата “Letting go”, в която се преплитат мелодичност и бързина, характерни за пауър метъла с типична класическа постройка, която връща слушателя из 93-та година в албума на Ангра “Angels Cry” и началото му (“Unfinished Allegro” и “Carry On”) - вечна класика и гордост за бразилската сцена. Мелачката “Rio” заема трето място в албума. Още от ноември 2006-та в официалния сайт на Andre Matos излиза демо на песента, което, макар и в доста суров вид, показва силата и хеви метъл пълнотата, която може да се постигне с една осемдесетарска рифовка. Парчето, дори и мелодично подправено с клавири, носи енергията и динамиката на класики в хеви метъла, което се дообогатява от далеч по-суровия маниер на пеене на Matos там. Отявлено нов елемент, дори неочакван от Andre, са гайдите, с които започва четвъртото парче – “Remember Why”. Вокалите тук варират между по-нежни и по-сурови гами, по-ниски и по-високи; в този смисъл, във вокално отношение песента определено е изключително разнообразна. Ритъмът е доста типичен Sha(a)man-ски пауър метъл, но напредъкът на Hugo Mariutti не може да не се отбележи. Китарното соло на песента е със засилена мелодичност и техничност, но по никакъв начин не се натрапва с безкрайна показност. Петото парче в творбата е още една класически звучаща хеви метъл творба, която открива пред слушателя ритъм, базиран на неоспоримо титаничната хеви метъл машина Iron Maiden. Тя може да се разглежда като един своеобразен поклон пред Девицата – за вдъхновението, което дава тя на бразилеца през всичките му години на сцената. “Looking Back” силно напомня на Sha(a)man–ския шедьовър “For Tomorrow” – динамичен и енергичен пауър метъл, редуващ се с бавни партии, оцветени с красотата и нежността на акустичната китара. Тук отново прави впечатление солото на Hugo, много мелодично и надъхващо, отлично поставено на мястото си. Лиричното начало на “Face the End” открива една красива балада на поп-рокаджийска основа, в което умело се преплитат класическата красота на пианото и цигулката с рок/метъл дълбочината на китарата, характерна за балади в тези жанрове. Едноименната “Time to be Free” се явява един много интересен кръстопът между всичките жанрови пътища, по които е тръгвал Matos. Смятата на ритъм е ключова тук, от атмосферичното начало на пиано, което отвежда слушателя в рокаджийския Virgo период, песента преминава през симфо-прогресив моменти и модерно звучащ хард рок, за да стигне до фундаменталния за Andre пауър метъл на леко загатнат класически пейзаж. Началото на “Rescue” е белязано от 30-секунден южноамерикански нейтив, но като цяло се разпростира в границите на мрачното и атмосферичното, на моменти даже се чуват ревящи вокали, което отватя нови хоризонти в идейните аспекти на творчеството на бразилеца. В този смисъл, песента е доста нетипична, но добре обогатява албума и в никакъв случай не е излишна.

За да разгледам “A New Moonlight”, трябва да се върна 20 години назад, когато тепърва изгрява звездата на 15-годишното бразилско момче с неговата спийд формация Viper. Бидейки вдъхновено от класическата музика, то решава да направи една балада на основата на “Лунната соната”, наречена “Moonlight” и поместена три години по-късно в албума “Theatre of Fate”. Тя е изпълнена с красота и майсторство, но и с един типичен тийнейджърски трепет и несигурност от експериментиране. 20 години по-късно Andre Matos, чието име вече е институция в метъла, прави преработка на “Moonlight”, в която не само експериментира музикално (той буквално прави от нея една типична симфонична прог постановка, много близка до “Stand Away” на Angra), но и чисто текстово, като прибавя втори куплет, в който ключовата фраза:

Lifestorm freed my anchors
Many shores I’ve seen

придава една сантименталност и автобиографичност на песента.

“Endeavour” е един абсолютен пауър метъл шедьовър със засилено мелодичен фон, който представя красив диалог между китара и цигулка. Припевът прави впечатление като запомнящ се, силен и енергичен, но в края на песента лирично се забавя, за да остави за последно китарата и цигулката да разкажат своята прекрасна приказка. Бонус парчето “Separate Ways” е поредната хитова метъл песен, силно запомняща се, носеща характерната за Sha(a)man творческа сила на триото Andre/Hugo/Luis. Отново завладяващ припев, редуващи се ниски и високи вокали, китарно майсторство и лека симфонична нотка, силна ритъм секция, с една дума – красив и цялостен пауър метъл.

За финал мога да кажа, че тавата успява да улови и претвори една 20-годишна музикална кариера, да събере в себе си юношеските трепети на Viper и ранната Angra, шлифовката в творби като Vigo и типичната тежест и модерен звук, които чуваме в Sha(a)man. Тази изключително сполучлива плетеница е дообогатена от майсторството на продуцентите, несекващата идейност на композитора Andre Matos и не на последно място, отличната работа на музикантите в състава.