“Thus Defiled” са една определено неизвестна и престъпно подценявана група. Сигурно ще кажете, че тя е нова, но ще сбъркате - съществува от 1992-ра и има цели четири албума зад гърба си. Стилът им е блек метъл, но ако по-рано e ставало дума за олдскуул, то днес той е много по-разнообразен, макар и и не много по-мелодичен. “Daemonspawn” е най-зрелият запис на англичните - доказателство, че липсата на популярност не пречи на бандата да създава музиката, която иска.

Тавата започва с атмосферичното, доста сполучливо интро “Genesis In Darkness”. След него веднага се изстрелва блек бичкията “And They Shall Fear The Night”, която стартира с брутално блъскане по барабаните, но постепенно се появява запазената марка на състава, а именно - много сола във всяка композиция. Англичаните наистина правят нещо доста идейно. Как ви звучи разнообразен олдскуул блек? “Blackreign” също започва обещаващо - с мачкаща блекария. Всички песни са много забързани и агресивни, като различното в “Blackreign” е, че е по-кратка откъм продължителност. Тази банда може да бъде запомнена и с това, че композициите и са с дълго времетраене. “Demonwielder” е сравнително кратка, но отново с безпощадна ритъм секция и мачкащи китари. “Beyond The Seventh Circle Of Fire” стартира трашърски, като нататък отново може да се забележи изболието от сола. “Dreamraper” не се отличава по нищо от предшествениците си и макар и с по отделно интересни песни, като цяло албумът е много еднообразен. Но при блек метъла това не е болка за умиране. “Astaroth” е силно парче, което започва стресиращо - вокалистът повтаря “Astaroth... Astaroth...”, като изведнъж се взима в ръце и произнася същата дума, но по един малко по-неразбираем начин. Към края на композицията се откроява момента с акустичната китара, който допринася още за мрачнта атмосфера. Аутрото “The Living Shadows Of Sumeria” също ни създава усещането за тъмнина и вечно страдание. Но това не краят на Deamonspawn - следва мачкащ кавър на Slayer класиката “Black Magic”.

Смятам, че всеки блек фен би бил доволен от тази бичкия, както почитателите на олдскуула, така и на по-мелодичните направления. Въпреки че на мен “Deamonspawn” ми харесва, искам да отправя предупреждение към незапознатите с блека - тази тава не е за слаби сърца!